Евангелието на Йоана е най-дълбокото, най-окултно-мистичното от всички книги на Новия Завет. Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни.
Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество.
Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа.
През цялото Средновековие е имало редица Братства, които са виждали в Евангелието на Йоана своя идеал и главен източник на християнските истини. Тези Братства са носили различни имена, но са произхождали от един общ център, от центъра на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата. В различните страни и времена те са носили различни имена. Наричали са се "Братята на св. Йоан", богомили, катари, албигойци, тамплиери, розенкройцери и други.
Всички те са имали Евангелието на Йоана като настолна книга, в която се съдържа цялата Мъдрост на света, откъдето те са черпили правила и методи за Великите Мистерии на света. За тях това Евангелие не е било само книга за четене, но е било един практичен мистичен наръчник в тяхната окултно-мистична практика.
Така първите 14 стиха от това Евангелие са били за богомилите и розенкройцерите обект на всекидневно съзерцание, размишление и духовно упражнение. Те са им приписвали магическа сила, която всеки истински посветен знае. Повтаряйки ги всеки ден в един и същи час, те са успявали да развият ясновидските си способности и са виждали и преживявали всички събития, разказани в Евангелието.
И затова Учителят, изхождайки от това разбиране за тези стихове, ни ги даде в две песни - " В начало бе Словото" и "Имаше человек". Тук стиховете са дадени с музика, която им съответства и имат още по-голямо магическо действие. Учителят също така препоръчваше размишление върху стихове от Евангелието на Йоана. Той считаше работата върху Евангелието на Йоана от първостепенна важност за напредъка на ученика - работа, която носи изобилни плодове.
- Автор:Влад Пашов
- Издателство:Авир
- ISBN:9549071987
- Година:2004
- Страници:256
- Корици:меки
- Състояние:отлично