Тристишия и финал

Сборник с поезия - хайку.

Авторката Вяра Kънева вярва, че красотата е цветето на живота! Но това, заради което заслужава светът да бъде спасен, е човешката доброта, защото тя е хлябът му! „Винаги съм вярвала, че добрите хора са повече от лошите – трудните ми моменти го потвърждават!“, разказва Вяра. Красиви, но и дълбоки, мислени, са и нейните думи на поет, подредени по страниците на вестници, списания и книги. И в сърцата на нейните приятели. За нея, априори, Поезията нито лекува, нито разболява, тя е като билка - ефектът произтича от дозата и уместната „употреба“. Поетът у Вяра няма отговор на въпроса, кога е дошло при нея усещането, че може да пише. „Не съм го усещала... По-скоро усещам дали успявам да изразя, внуша, пресъздам това, което чувствам и мисля. Нямам амбицията да бъда приемана като поет“, казва тя.

Тези, които познават думите на Вяра, я наричат „Казанлъшкият Майстор на хайку“. Обаче Вяра не се приема така. И пояснява:“ Хайку е най-кратката поетична форма от 5-7-5 срички, която, според мен, е запазена марка на Изтока! Западът достига, превзема върховете на хайку, а Изтокът седи в медитативна поза на тези върхове от векове“. Затова тя предпочита да нарича своето писане „писане в Тристишие“. Дали е за всеки поет? „Хайку е за всеки поет, който в микростиха достига макроизмерения. За всеки, който споделя философията, сентенцията си за същността на живота - лаконично, дистанцирано от егото си“, е отговорът на Вяра Кънева. „Някой беше казал, че хайку е висша медитация и на мен това определение ми допада“, признава тя. За нея: „Много поети пишат прекрасни тристишия, но в тях не разпознавам хайку. Не това е важното. Пътят към върха и същността на това изкуство е извисяващ! Човек опознава същността си, взаимовръзките си със света, мястото си в него, а това вече е достоен труд“.