Бог знае

Давид, псалмопевецът Израилев, старозаветният цар-воин - и престарелият патриарх, измъчван от съмнения, терзан от спомени, търсещ своя Бог, държи своя искрящ от жизненост, налудничав и странно убедителен монолог. Застанал на прага на небитието, той прави своята равносметка, без да пести краските - любовта, страха, срама и бoлката, изпълнили чашата на един бурен, изживян до дъно живот. Но Давид ли всъщност е героят на тази книга? Кой е преследваният от видения човек - Божи избраник, луд или просто един самотен и уплашен мъж, който размахва юмрук към Бога и все пак нито за миг не престава да се ослушва, за да чуе неговия глас. Бог знае - а може би и Джоузеф Хелър?