"Датата 6 октомври 1014 г. е сред най-ярките знаци на онази драматична и героична епоха, която с право e наричана Българската епопея. Дори още по-точно – Векът на цар Самуил! Паралелът с прочутия век на цар Симеон не е случаен, а и времето, чието олицетворение е Самуил, обхваща повече от едно столетие: от излизането му на историческата сцена през 969 – 976 г., през изпълнения с бурни събития негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян (1040 – 1041) и Георги Войтех (1072)...
Освен с цар Самуил, годините и десетилетията на непримирима борба с византийското завоевание книгата ни среща и с истинско съзвездие от видни личности – Самуиловите братя Давид, Мойсей и Арон, неговите наследници на престола Гаврил Радомир, Иван Владислав и Пресиан II, предишните български царе Петър, Борис II и Роман, болярите и военачалниците Кракра, Драгшан, Драгомъж, Ивац, Елемаг, Николица, Гавра, кавхан Дометиан и много други представители на един политически елит, какъвто, уви, се среща рядко в многовековната ни история.
Макар че понякога ликът на България се засенчва от облаци, тя може да бъде горда със своята история. Първата българска империя ѝ е завещала славни спомени. Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена, минавайки през Самуил и неговия кипящ от страсти двор край планинските езера на Македония, през Симеон на златния му трон; през Борис, който излязъл пред озарения си от сияние дворец, заобиколен от ангели; през Крум, който вдигал наздравици към своите боляри с черепа на един император; през Тервел, влязъл в Константинопол редом с друг император; през Аспарух и братята му и техния баща, кан Кубрат..."
Стивън Рънсиман
Стивън Рънсиман
Векът на цар Самуил е изследване, което представя най-драматичната епоха от българското Средновековие, когато държавата преживява своята последна голяма съпротива срещу византийската експанзия. Пламен Павлов проследява политическите процеси, личностите и събитията, които оформят този решаващ исторически период.
В книгата авторът разглежда цар Самуил като владетел с изключителна енергия, стратегическа мисъл и способност да обединява различни болярски родове в условията на непрекъсната война. Акцентът пада върху Комитопулите, тяхната роля в създаването на нов политически център и възстановяването на държавността след падането на Преслав.
Павлов анализира военните кампании, дипломатическите ходове и държавното управление, които позволяват на Самуил да изгради мощна съпротива срещу император Василий II. Особено внимание е отделено на битката при Траянови врата, на стратегическите укрепления и на военната организация, която поддържа българската армия в продължителни конфликти.
Книгата представя и културния контекст на епохата – развитието на писмеността, църковната структура и духовните центрове, които продължават да функционират въпреки политическите сътресения. Авторът подчертава значението на Охридската архиепископия като духовен стълб на българската идентичност.
Особено силен е акцентът върху династичните конфликти, които разкъсват държавата отвътре – напрежението между Самуил и Аарон, последвалите събития около Гаврил Радомир, Иван Владислав и техните наследници. Тези вътрешни разломи са представени като ключов фактор за отслабването на държавата.
В заключение Павлов очертава историческото наследство на Самуиловата епоха – не само като период на героична съпротива, но и като урок за политическо единство, държавническа отговорност и устойчивост на българската идентичност. Книгата предлага едновременно научна дълбочина и достъпно повествование, което я прави ценна както за специалисти, така и за широката читателска публика.
-
Автор:Пламен Павлов
-
Издателство:Изток - Запад
-
ISBN:9786191525027
-
Година:2014
-
Страници:232
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично