Елементи на личността: Откриване на връзките

Завладяващата област на психологията на личността не само ни помага да разберем човешкото поведение и психичния живот, но и ни предоставя важна гледна точка за разбиране на себе си по начини, по които никога преди не сме го правили.

В своя кратък и навременен учебник д-р Робърт Ф. Борнстийн предлага свеж и привлекателен подход към теорията и изследванията на личността, който вгражда личността в по-широкия интелектуален пейзаж на психологията днес. „Елементи на личността“ се съсредоточава върху четирите основни теоретични подхода за разбиране на личността: психодинамичен, поведенчески и когнитивно-поведенчески, подход на чертите/междуличностен и хуманистичен/екзистенциален. Авторът подробно представя тези четири основни гледни точки и пренебрегва страничните минитеории, обхванати в други учебници; в резултат предлага сложен материал по достъпен и удобен за читателя начин. Главите се надграждат една друга, показвайки как тези четири перспективи се различават, наред с различни точки на сближаване.

Опирайки се допълнително на темата за връзките, д-р Борнстийн използва карета с акценти, за да покаже как изучаването на личността се пресича с работата в свързани психологически дисциплини (социална, когнитивна, психология на развитието и невропсихология), с дисциплини извън психологията и с аспекти от реалния живот. Богати и релевантни примери обхващат съвременни теми като социалните медии и Аза онлайн, личността и политиката, формирането и поддържането на приятелства, самоактуализацията и активизма и др. Книгата завършва с привличане на идеи и открития за цялостно разбиране на психологията на личността с поглед, насочен към бъдещето на теорията и изследванията на личността.

За по-добро разбиране и гъвкаво запаметяване на материала всяка глава завършва с преглед на ключовите понятия и принципи, въпроси за критично мислене и за обсъждане, ключови термини, допълнителни четива и ресурси.

„Елементи на личността. Откриване на връзките“ от Робърт Ф. Борнстийн е съвременно и достъпно въведение в психологията на личността, което обяснява защо хората мислят, чувстват и действат по различен начин. Вместо да натрупва десетки отделни теории, авторът организира огромната област около четири основни психологически подхода и показва както различията между тях, така и местата, в които техните обяснения се пресичат. Целта е читателят да придобие цялостна представа за личността и едновременно с това да разбере как научните концепции се проявяват в реалния живот.

Книгата започва с един привидно прост въпрос – какво всъщност означава „личност“. В ежедневния език използваме думата свободно, но в психологията тя се отнася до относително устойчивите модели на мислене, чувства и поведение, които отличават един човек от друг. Борнстийн насърчава читателя да размишлява върху собствените си черти и индивидуални различия, като още от началото свързва теорията с личния опит. Това превръща изучаването на личността и в своеобразен инструмент за по-добро разбиране на себе си.

Авторът не разглежда личността изолирано, а я поставя в контекста на културата, средата и човешките взаимоотношения. Началната глава включва теми като културата и Аз-а, начина, по който културните ценности се усвояват, и основните методи за психологическо изследване. Разглеждат се наблюдението, корелационните изследвания, експериментите и казусите, така че читателят да разбере не само какво твърдят различните теории, но и как психолозите достигат до своите заключения.

Първият голям теоретичен модел е психодинамичната перспектива, свързана най-вече със Зигмунд Фройд и последвалото развитие на психоаналитичните идеи. Борнстийн представя концепциите за несъзнаваните процеси, вътрешните конфликти и психичната структура, както и историческите възгледи за психосексуалното развитие. Книгата обаче не се ограничава до класическия Фройд, а показва как психодинамичният подход постепенно е променен и разширен от по-късните изследователи.

Особено внимание в тази част получават теорията на обектните отношения и привързаността. Те изместват част от фокуса от вътрешните нагони към начина, по който ранните отношения с важните хора оформят представата ни за себе си и за другите. Така личността започва да се разбира и през вътрешните модели на взаимоотношенията, които човек пренася в приятелството, любовта и близостта през целия си живот. Това позволява на Борнстийн да свърже историческата психоанализа със съвременните психологически изследвания на отношенията.

Втората основна перспектива е поведенческата и когнитивно-поведенческата теория. Тук акцентът се измества от несъзнаваното към начина, по който поведението се научава чрез взаимодействието със средата. Представени са класическите идеи на Иван Павлов и Б. Ф. Скинър, включително класическото и оперантното обусловяване, подкрепленията и ролята на последствията. Читателят вижда как устойчиви модели на поведение могат да възникват чрез учене, повторение и подкрепление.

Борнстийн проследява и развитието от строгия бихейвиоризъм към по-интегративни когнитивно-поведенчески модели, които признават значението на мислите, интерпретациите и очакванията. Начинът, по който човек възприема дадена ситуация, може да променя неговата емоционална и поведенческа реакция. Затова тази перспектива помага да се разберат както формирането на личностните модели, така и механизмите зад редица психологически затруднения и принципите на когнитивно-поведенческата терапия.

Третата голяма перспектива е теорията на личностните черти, която търси относително устойчиви характеристики, чрез които могат да бъдат описани индивидуалните различия. Борнстийн разглежда работата на Гордън Олпорт и Реймънд Кател, както и ролята на статистическите методи за откриване на основни измерения на личността. Тук въпросът вече не е толкова „защо човек е станал такъв“, колкото по какви измерими характеристики хората се различават един от друг.

Особено място е отделено на Петфакторния модел на личността – Big Five, който се утвърждава като една от най-влиятелните съвременни рамки за описание на личностните различия. Книгата разглежда развитието на този модел, неговото влияние и изследванията му в различни култури. Чрез тази перспектива читателят получава възможност да разбере как широки личностни измерения могат да бъдат измервани и сравнявани, без цялата сложност на човека да бъде сведена до един-единствен „тип личност“.

Към теорията на чертите Борнстийн прибавя междуличностната перспектива, която разглежда поведението не само като вътрешно качество, а като процес, проявяващ се между хората. Начинът, по който човек се държи, предизвиква реакции у останалите, а тези реакции от своя страна могат да подкрепят или променят първоначалния модел. Книгата разглежда измерването на междуличностните характеристики и динамиката на отношенията, свързвайки личността със социалната среда и с повтарящите се модели във взаимоотношенията.

Четвъртата основна перспектива обединява хуманистичните и екзистенциалните подходи. За разлика от моделите, които подчертават несъзнаваните конфликти или наученото поведение, тук на преден план излизат човешката свобода, смисълът и стремежът към развитие. Борнстийн разглежда Ейбрахам Маслоу и йерархията на потребностите, както и идеите на Карл Роджърс за Аз-а и разминаването между реалното и желаното себеусещане. В центъра стои въпросът как човек може да реализира потенциала си.

В екзистенциалната част се разглеждат свободата, смъртността и търсенето на смисъл, както и съвременната теория за управление на ужаса – Terror Management Theory. Тя изследва как осъзнаването на собствената смъртност може да влияе върху убежденията и поведението. По този начин книгата показва как идеи, започнали като философски въпроси за човешкото съществуване, могат да бъдат превърнати в проверими психологически хипотези и изследвани чрез съвременни научни методи.

Голямото предимство на „Елементи на личността“ е, че тези четири перспективи не са представени като напълно затворени конкурентни лагери. Борнстийн систематично посочва точките на разминаване и сближаване, позволявайки на читателя да види как различните теории отговарят на различни аспекти на един и същ човек. Несъзнаваните процеси, наученото поведение, устойчивите черти, отношенията и стремежът към смисъл могат да бъдат разглеждани като различни нива на човешката личност, вместо непременно като взаимно изключващи се обяснения.

Именно думите „Откриване на връзките“ в подзаглавието описват най-добре специфичния подход на книгата. Авторът показва как психологията на личността се пресича със социалната, когнитивната и развойната психология, както и с невропсихологията и дисциплини извън психологията. Специални тематични карета свързват теорията с практически и научни въпроси, което помага на читателя да възприема личността като част от по-широка система от биологични, психологически и социални влияния.

Книгата обръща внимание и на напълно съвременни явления като социалните мрежи и Аз-а онлайн. Начинът, по който представяме себе си във виртуална среда, връзката между онлайн идентичността и личността и поведението в социалните платформи се превръщат в примери за приложимостта на класическите теории към новия свят. Сред другите теми са приятелството, личността и общественото поведение, както и начинът, по който създаваме и поддържаме отношения с другите.

Сред примерите присъстват още самоактуализацията и активизмът, което показва как личностните характеристики и ценностите могат да се проявяват в действията извън личния живот. Борнстийн не представя психологията на личността като набор от етикети, чрез които лесно да класифицираме хората, а като научен опит да разберем сложното човешко поведение. Именно затова книгата е полезна и като защита срещу прекалено опростените популярни тестове и твърдението, че човек може да бъде обяснен чрез един-единствен психологически тип.

Последната глава е насочена към бъдещето на психологията на личността. Борнстийн събира идеите от предходните теоретични направления и търси общите теми, около които съвременната психология постепенно се сближава. Вместо да обявява една школа за окончателен победител, той разглежда интегрирането на различни модели и изследователски резултати като възможен път напред. Така финалът връща читателя към основната идея – по-пълното разбиране на човека изисква връзки между различните перспективи.

Структурата прави книгата особено подходяща и за студенти или читатели, които тепърва навлизат в психологията. В края на всяка глава има преглед на основните понятия и принципи, въпроси за критично мислене и дискусия, ключови термини и препоръки за допълнително четене. Така текстът може да се използва не само за последователно четене, но и като учебник за систематизиране и запомняне на материала.

Робърт Ф. Борнстийн е университетски професор по психология във Висшето училище по психология „Гордън Ф. Дърнър“ към Университета „Аделфи“. Научната му работа е насочена към личностната динамика, оценката, диагностиката и психотерапията. Автор е на над 200 статии в рецензирани научни списания, около 60 глави в книги и повече от дузина авторски или редактирани книги, а изследванията му са подкрепяни от Националния институт за психично здраве и Националната научна фондация на САЩ.