Перли от празнотата

Това е първият път в историята, когато се случва нещо различно – откритие или пробив от ранга на научен парадигмен скок да започне да се развива от обикновените хора. Винаги сме свикнали учените да ни „спускат линия“, да ни казват: „това е открито, това е доказано“, но този път времевият поток е обърнат. Това, което се случва сега, никога не се е случвало преди. Имаме достъп до едно знание, приложение на научен закон от най-висок ранг, но се развива не от академичната наука, а от обикновените хора. И става дума за нищо по-малко от смяна на парадигмата във физиката.

Последното, което познаваме и сме учили, е относителността на Айнщайн, нали така? Добре, вече знаем как функционира пространство-времето. Съществува логика на взаимосвързаност между всички измерения към твоя рецептор. Всеки човек, абсолютно всеки на планетата, ако му скимне, може да има неограничен достъп до връзка с пространство-времето. Може да го направи. Просто казано, има механизъм, който е изцяло логически и действа на всички нива, които свързват моето съзнание с подсъзнанието ми, а оттам — и с колективното подсъзнание, и още по-нататък — със самата Празнота. Разбира се, това не се случва за ден-два. Празнотата е първоизточникът на всичко съществуващо.

Можеш да виждаш все по-ясно и непрекъснато да достигаш до нови разбирания, всичко се пренарежда наново. Поддържа силно ниво на ентусиазъм и клетките в тялото започват да стават функционални на процеса. Когато логиката, по която функционира рецепторът, започне да се преобръща, появяват се удивителни състояния. Това не се случва още с началото на прилагането на закона в живота ти. Трябва да преминеш през период от време, в който неврологичното откъсване от дивергентната логика провокира река, която трябва да се прекоси „без да я затвърждаваш“ и така процесът минава плавно.

Осъществява се чрез нещо, което наричаме нощни деривации. Става дума за чиста логика, абстрактна логика. Твоят „рецептор“ се подготвя, започва да установява връзка и ти започваш да виждаш в случващото се неща, които за останалите хора остават напълно подсъзнателни, неуловими. Но твоят рецептор започва да ги улавя съзнателно. Ние виждаме нещата през призмата на преживяването, но има и друг начин, да ги видим отвъд преживяването. Когато тези две перспективи започнат да се сближават, бъдещето и миналото започват да информират настоящето едновременно. Тогава онова, което достига до твоя рецептор, е: Разбиране! В този процес се елиминира логическата основа, през която се отварят всички видове конфликти. Животът винаги се е развивал на базата на конфликти. Какво става, ако променим логиката на времето? Тогава се оказва, че всеки миг е нова версия. Всеки миг е нова версия, защото ти постоянно затваряш тези конфликти. Всички конфликти се трансформират в нови версии непрекъснато. Влизаш в нови версии за едни и същи повтарящи се ситуации, но ти не си същият.