Тайното откровение на Гьоте в неговата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия
Цена:
€8.00
-
Код:16347
-
Тегло:0.250 кг
Преди около 100 години, и по-точно през 1899, след като в продължение на две десетилетия разработи основите на науката за свръхестествения свят, антропософията, Рудолф Щайнер предприе първия си опит да излезе пред обществеността, и то по повод 150 годишнината от рождението на Гьоте - 28. Август 1899 - избирайки за тема неговото тайно откровение в загадъчната „Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия". Дори и запознатите с антропософията на Рудолф Щайнер днес биха могли да попитат защо той се спря на тази приказка? Изборът на Рудолф Щайнер беше сериозно обмислен. Още в младежките години на своя живот той си беше поставил една далечна цел: Да възроди древните Мистерии, които винаги са осъществявали еволюцията на човечеството и да обедини в едно цяло изкуството, науката и религията, понеже в хода на времето те изгубиха връзките си със свръхестествения свят и поеха в съвсем различни посоки. Според Рудолф Щайнер науката отново трябваше да се превърне в познание за свръхсетивния свят, изкуството - в съзерцание на свръхсетивния свят, а религията - в изживяване на свръхсетивния свят. Ето защо постигането на тази далечна цел изискваше следното: държаните в дълбока тайна Мистерии трябваше все повече и повече да се отворят за човечеството и да станат достъпни за всички.
В Гьотевата „Приказка" ние ще чуем загадъчните думи: „Дошло е времето!" Рудолф Щайнер отдавна беше разбрал, че в края на 19. и началото на 20. век думите „Дошло е времето!" ще важат за цялото човечество, понеже през 1899 привършва онази епоха от 5000 години (3101 пр. Хр. - 1899 сл. Хр.), която окултните традиции винаги са обозначавали като „епохата на Мрака" или „Кали Юга". В началото на 20. век трябваше да настъпи новата „епоха на Светлината".
И точно както новият ден се предшествува от зазоряването, така и новата светла епоха трябваше да бъде загатната около един век преди изтичането на Кали Юга. През 1795 големият поет, посветеният Гьоте отправи своето скрито послание към цялата немскоезична култура: Време е „храмът" - или Мистериите - да стане достъпен за всички! И това послание се съдържа именно в загадъчната „Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия". Не случайно Рудолф Щайнер говори за нея като за „Гьотевия Апокалипсис" или „Гьотевото тайно откровение".
В „Моят жизнен път" Рудолф Щайнер напомня, че в първата си статия „Гьотевото тайно откровение", излязла през 1899, той се изразява „недостатъчно" езотерично. Една година по-късно, в лекциите си пред берлинските теософи, той говори „изцяло" езотерично. А още по-късно, при освещаването на Първия Гьотеанум - този пръв по рода си Мистериен център в нашата съвременна епоха - Рудолф Щайнер определя своята интерпретация на Гьотевата „Приказка" от 1900 като „зародишната клетка" на цялото Антропософско Движение.
Виждаме, следователно, с каква вътрешна и строга последователност Рудолф Щайнер свърза своя модерен езотеризъм с Гьотевия Апокалипсис. Защото кулминацията в Гьотевата „Приказка" настъпва тогава, когато подземният храм, или с други думи, скритите досега Мистерии, с тримата Царе – Златният, Сребърният и Бронзовият Цар – представителите на науката, изкуството и религията – се превръща в надземен храм, тоест в открит, съвременен Мистериен център. И в „Приказката" това се случва в мига, когато „Красивата Лилия" чува за трети път решителните думи на „Стареца с лампата": „Дошло е времето!". Така чрез Рудолф Щайнеровото дело Гьотевият Апокалипсис стана действителност.
Хела Випсбергер
„Тайното откровение на Гьоте в неговата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия“ – Рудолф Щайнер на Рудолф Щайнер представлява задълбочен духовно-научен анализ на символичната приказка на Йохан Волфганг фон Гьоте „Приказка за Зелената змия и красивата лилия“. В нея Щайнер разкрива скритите духовни послания, езотеричната символика, пътя на посвещението и вътрешната трансформация, заложени в образите и събитията на приказката.
Трудът разглежда приказката не като обикновено литературно произведение, а като алегоричен духовен текст, съдържащ инициатични истини, познание за човешката душа и връзката между материалния и духовния свят. Щайнер тълкува героите като вътрешни сили в човека, а събитията – като етапи от духовното развитие и съзнателното пробуждане.
Централно място заема образът на Зелената змия, която символизира саможертвата, преобразяването на нисшето в висше и пътя към светлината. Красивата лилия от своя страна олицетворява чистата духовност, висшия идеал и недостъпната истина, която може да бъде достигната само чрез вътрешно пречистване и развитие.
Щайнер анализира и други ключови фигури като стареца с лампата, моста и царствата, които разкриват закони на духовния свят, хармонията между противоположностите и необходимостта от баланс между мисъл, чувство и воля. Всички тези елементи изграждат цялостна картина на езотеричната антропология и пътя към духовно познание.
Особено внимание се отделя на идеята за вътрешното посвещение, при което човек преминава през изпитания, трансформации и осъзнавания, за да достигне до по-висше съзнание и истинска свобода. Щайнер подчертава, че този процес не е външен, а дълбоко личен и свързан с етичното развитие и самодисциплината.
Книгата също така разглежда връзката между изкуството и духовността, показвайки как Гьоте използва художествената форма, за да предаде дълбоки мистерийни знания, скрити истини и универсални духовни закони. Това превръща приказката в своеобразен ключ към разбирането на антропософията и духовната наука на Щайнер.
В заключение, произведението е ценно за читатели, които търсят дълбок философски смисъл, езотерично познание и вътрешно развитие, като предлага един проникновен поглед към тайните на човешката душа и пътя към духовно пробуждане.
-
Автор:Рудолф Щайнер
-
Издателство:Антропософско Издателство "Даскалов"
-
ISBN:9544950397
-
Година:2000
-
Страници:192
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично