"Ние, българите, сме изконно писмен народ. Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история. Това е основната теза, която авторът Светлозар Попов защитава в книгата си Българската писменост. Известна и непозната. Обикновено, когато говорим за българската писменост, имаме предвид известните ни Глаголица и Кирилица. Авторът прескача този праг и прави опит да проследи корените на писмеността далече назад във времето и пространството. Той я обвързва не само с руноподобното писмо на нахлулите в Европа хунобългари, но и с историята на азбучното писмо и с най-ранната писменост въобще.
Новите изследвания на автора са посветени на халколитната балканска писменост и разпространението ѝ с т.нар. културен дрейф на юг, но и на изток, останал засега извън вниманието на науката. Отделя глава и за казаното относно писмеността в сборника с родопски песни Веда словена.
Значителна част от застъпените тези са оригинални, дискусионни, подкрепени от солидна историческа обосновка и авторът не се притеснява да влезе в противоречия с някои от приетите в литературата догми и клишета. Подобен всеобхватен поглед по темата липсва в нашата литература и това прави предлаганото изследване интересно и полезно за широк кръг мислещи читатели."
От издателството
Книгата „Българската писменост: Известна и непозната“ представлява задълбочено изследване върху произхода, развитието и културното значение на българската азбука. Авторът Светлозар Попов изследва мисионерската дейност на Кирил и Методий, ръкописната традиция и историческите превратности, оформили българския книжовен път. Текстът умело съчетава научна ерудиция и достъпен стил, така че читателят да проникне едновременно в историческите факти и в скритите пластове на духовната памет.
В първата част Попов разглежда корените на българската писменост, поставяйки акцент върху създаването на глаголицата, ролята на византийската културна среда и подготовката на солунските братя за тяхната просветителска мисия. Авторът изследва въпроса не само исторически, но и концептуално, като разкрива защо именно българите се превръщат в основни наследници и разпространители на славянската книжнина.
Следващите глави проследяват преноса на книжовната традиция в пределите на Първото българско царство и кодификацията на старобългарския език. Попов обръща внимание на Преславската и Охридската школа, като подчертава тяхното значение за превръщането на българския език в литургичен и държавен. В тази част авторът описва по завладяващ начин как се оформя кирилицата като писмена система, която постепенно измества глаголицата.
Особено интересен е анализът на средновековните ръкописи, в който Попов представя калиграфските традиции, орнаментиката и материалните особености на книгоиздаването през X–XIV век. Читателят получава възможност да види писмеността не само като средство за комуникация, но и като естетическа и духовна практика, съхранявана поколение след поколение в скрипториите на българските манастири.
Книгата предлага и задълбочен поглед към историческите превратности, през които минава българската писменост – византийско владичество, османски период, възрожденския подем и борбата за национална идентичност. Авторът проследява как буквите се превръщат в културен символ, а азбуката – в знаме на просветата и независимия дух.
В заключителните глави Попов изследва съвременните проблеми и предизвикателства пред българската писменост: дигитализацията, езиковата култура, грамотността в модерната среда и необходимостта от съхраняване на книжовната норма. Книгата отправя послание за отговорност към словото и уважение към културното наследство, което българската азбука носи.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Глаголица и Кирилица - азбучните писма на българите
Предговор
Глаголица и Кирилица - азбучните писма на българите
Кирил и Методий - общ поглед върху житията на Солунските равноапостоли в светлината на официалната историография
Писмеността като политически акт
Мисията в Арабския халифат
Мисията по долината на р. Брегалница
Мисията в Хазария
Моравската мисия
Мисията в Рим
Методий - епископ в Сирмиум
Последните години на Методий - епископ в град Морава, архиепископ български и моравски
Праведните ученици и съдбата на делото им
Глаголица и Кирилица - двете български азбуки
Двете страни на златната монета
Делото на Солунските братя в Историята на Спиридон йеросхимонах
Общ поглед върху делото на Кирил и Методий
Глаголица, Кирилица и Резкица - писмата на старите българи
Балканските корени на писмеността
Пътят на балканското писмо до Егейския свят
От Кадъм до Кардама. По следите на азбучното писмо 197
Индия - народите бахлика/балхика и балхара, езикът кириали и азбуката пайшачи
Паисий - ехо от хилядолетията
От българските азбуки към азбучните писма на хикси, йакси, народа ексага край водите на Акшаена
Писмеността в тракийска древност
Българската писменост във Веда Словена
Заключение
Литература
Балканските корени на писмеността
Пътят на балканското писмо до Егейския свят
От Кадъм до Кардама. По следите на азбучното писмо 197
Индия - народите бахлика/балхика и балхара, езикът кириали и азбуката пайшачи
Паисий - ехо от хилядолетията
От българските азбуки към азбучните писма на хикси, йакси, народа ексага край водите на Акшаена
Писмеността в тракийска древност
Българската писменост във Веда Словена
Заключение
Литература
-
Автор:Светлозар Попов
-
Издателство:Atea Books
-
ISBN:9786197624502
-
Година:2024
-
Страници:310
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично