Дори само по тържествения ход на коня може да се заключи, че скалният релеф на Мадарския конник няма нищо общо с обичайна картина на царски лов, а тук става въпрос за висш бог на българите. Храмовият комплекс, намиращ се в подножието на скалата, не оставя никакво съмнение, че релефът изобразява главно божество на българите, каквото през 7-9 век е сияйният конник Сиявуш, воин защитник на правдата, покровител и спасител на българите, митичен предтеча на кановете сюбиги – "сияйно божествени". Този бог напълно се отличава по иконографска визия от предишните почитани по тези земи конни божества Митра, Хурса и Тракийския Херос. Човешкият му облик по-скоро го доближава до фигурата на християнския светец Свети Георги, сразяващ с копието си ламята, символ на злото. Според документални извори, през 19 век българскотго население също счита Мадарския конник за изображение на Свети Георги. И ако още непокръстените българи вярват в свой скитски Христос, той непременно е конник, наподобяващ или идентичен на човекобога Сиявуш, който пронизва с копието си лъв – зорастрийски символ на злото. Откритите в предхристиянски гробове на българи в Североизточна България цели скелети на коне и кучета безспорно потвърждават специалното положение на коя и на кучето в религията на българите. Мадарският конник стриктно спазва основни правила на древната култова иконография.
Сред сложните проявления на духовното наследство изпъкват фигури, които въплъщават митологични пластове и културни взаимодействия, преживели множество исторически преходи. Тези фигури придобиват статус на символи, преплетени със знаци, вярвания, представи и вътрешни архетипи, които надхвърлят границите на обикновеното възприятие. В тях се събират традиции, образи, структури и сакрални кодовe, които оформят нови хоризонти на разбирането. Така се разкриват множество наслоения, вплетени в общ духовен контекст.
Изграждането на такива символни области включва концептуални процеси, в които въображението, паметта, интуицията и културната памет действат като динамични сили. В тяхното взаимодействие възникват формули, които поддържат устойчиви структури, определящи цялостния ритъм на духовните явления. Съдържанието на тези явления става основа за нови интерпретации, обогатяващи вътрешния смислов пространствен модел. Така се отбелязва силата на митотворчеството като двигател.
Разгръщането на подобни образни системи включва влияния от различни културни течения, исторически контексти, регионални традиции и колективни представи. Това създава поле, изпълнено с напрежение, цялостност, многоизмерност и вътрешна динамика, в което различни пластове се свързват в общ кодекс. Такива връзки създават нови центрове на значение, способни да променят посоките на светогледа. Те очертават границите на една жива и активна духовност.
Чрез този процес на символно моделиране се оформят структури, които отразяват способността на човешкия дух да създава митове, фигури, истории и сакрални знаци, подлежащи на многопластово тълкуване. В тях се проявява интензивност, свързана със силата на вътрешния опит и неговите проекции. Този опит съчетава в себе си емоции, логика, представи и културни следи, които остават в постоянно движение. По този начин възниква цялостна мрежа от духовни значения.
В дълбоките пластове на културната памет се намират образи, изградени от символи, древни структури, сакрални кодовe и вътрешни архетипи, които създават общ пространствен модел на наследството. В тези модели образността, интуицията, емоциите и рационалността действат като взаимно проникващи сили. Те създават комплексна тъкан, в която различни значения се преплитат. Така се ражда многообразна картина, устойчива на времето.
Преплитането на психични, културни, митологични и интелектуални влияния води до формулиране на вътрешни конфигурации, които развиват нови посоки на тълкуване. Тези конфигурации се изразяват чрез контрасти, повторни сглобявания, различни енергийни състояния и вътрешни преходи, които оформят цялостен ритъм. Съчетаването на такива компоненти разгръща пространство с дълбока сложност. То показва способността на човешката мисъл да преобразува наследството.
При подобни процеси се активират образни, паметови, знакови и символни механизми, които изграждат вътрешната карта на културната структура. В нея се оформят среди, поддържани от динамични импулси, които водят до създаване на нови потенциали. Тези потенциали се проявяват като напрежения, движения, разширявания и силови промени, оказващи влияние върху цялостния профил на възприятието. Всяко от тях отразява сложна вътрешна логика.
В тази картина присъства постоянна еволюция, в която структури, мотиви, идеи, представи и емоционални състояния създават обща матрица на развитие. Тази матрица се разгръща чрез интерпретации, съпоставяния, вътрешни диалози и множество съответствия, създавайки нови хоризонти на разбиране. Човешката възприемчивост оформя тази динамика като съвкупност от процеси, които водят до вътрешна трансформация. Така се разгръща широка панорама на духовните движения.
-
Автор:Борислав Иванов
-
Издателство:Новата цивилизация
-
ISBN:Борислав Иванов
-
Година:2013
-
Страници:160
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично