Водата на езерото никога не е сладка

На брега на древното италианско езеро Брачано, където мирише на тиня и мокри пера, се установява семейство Коломбо. Младата Антония се грижи за четири деца и съпруг с увреждания. Вечната ѝ борба с несъвършенствата на света я прави горда и безкомпромисна. Тя възпитава строго единствената си дъщеря и я учи да разчита само на себе си. Малкото червенокосо момиче бързо научава важните уроци в живота: да бъде силна, да не се оплаква, да чете книги, да се гмурка в езерото, дори ако течението я завлича на дъното, да криe телефона си от майка си в кутия за обувки, а отчаянието си - там, където никой никога не може да го намери.

Водата в езерото никога не е сладка е сложна семейна драма, в която, както и в живота, въпреки болката има място и за мигове на щастие...
"Невъзможно е да не бъдеш грабнат и понесен от този необикновено изтънчен и зрял роман."
Надя Теранова, Тутолибри

Джулия Каминито (р.1988 г.) завършва политическа философия, но работи като редактор за римското издателство Джулио Пероне и сътрудничи на различни периодични издания. Още с дебютния си роман Голямото А (Джунти, 2016) грабва вниманието на публиката и пожънва три важни отличия: Багута и Джузепе Берто в категория Първа творба и Бранкати за Млади дарования. С романа си Водата на езерото никога не е сладка (Бомпиани, 2021), Каминито печели награда Стрега Оф, както и престижната Кампиело през 2021 г.

Книгата „Водата на езерото никога не е сладка“ на Джулия Каминито е роман, който изследва човешките взаимоотношения, тайните на миналото и личната трансформация. Заглавието символизира недостижимите идеали и реалността на живота, като авторката умело преплита съдбите на героите с техните емоции, избори и последствия.

Каминито създава дълбоки психологически портрети, показвайки как страхът, тъгата и личните ограничения могат да влияят върху решенията и пътя на човека. Историята се движи между интимните преживявания на героите и по-широките социални и семейни контексти, като разкрива сложността на човешките взаимоотношения и трудните житейски избори.

Романът поставя акцент върху самопознанието, прошката и вътрешната сила, които помагат на героите да се справят с предизвикателствата и да намерят смисъл и удовлетворение в живота. Читателят е въвлечен в емоционално пътешествие, което провокира размисъл за собствените житейски избори и ценности.

„Водата на езерото никога не е сладка“ е подходяща за всеки, който се интересува от драматични човешки истории, психологически нюанси и личностно израстване, като предлага чувствителен и проникновен поглед върху живота, любовта и израстването.