Робството на волята: Християнска реформа

През 1524 г. се появява книгата на Еразъм, Беседа за свободната воля (Diatribe de libero arbitrio). Това е защита на католическото учение за способността на човека сам да избере спасението си, без движещата роля на Святия Дух. Не само това, разбирайки, че Библията категорично говори за предопределение, но не съдържа нито един стих, който конкретно да споменава свободната воля, той се опитва да пренебрегне теологичните и доктриналните въпроси, описвайки християнството като "добър морал", не "доктринална система".

Така той предлага "свободната воля" да се приеме на доверие, като даденост, без да е необходимо библейско доказване и описание, и едновременно охарактеризира всеки, който би защитил абсолютното върховенство на Бога и предопределението на основата на библейските текстове, като доктринален фанатик, чиято цел не е праведният живот и поведение, а спорове и разцепления.

Лутер е безпощаден. Неговият отговор, Робството на волята, е не само отговор на защитата на Еразъм на свободната воля, но той става водещата книга на Реформацията. Лутер показва ясно, че християнството не е просто гол морализъм, а е учение, със своите строги правила и закони, основано върху Библията.

Божието предопределение не е измислица, а библейско учение. Не е нещо, от което трябва да се срамуваме като християни, нито пък е знание, което трябва да крием от другите, за да не би да се съблазнят. То е библейската истина. Както е истина, че човекът е напълно паднал в греха, и неговата воля не е свободна по никакъв начин – тя е подчинена на дявола и сам по себе си човекът винаги взема решение против Бога и против Неговия Син, Исус Христос. Затова е нужно върховно действие от страна на Бога, за да бъде променена волята на човека и да бъде обърнат той към Исус Христос. И тогава волята на човека отново не е свободна в смисъла на Еразъм – този път е "слуга на светлината" и човекът, когото Бог е осветил, оправдал и изкупил, вече не може да вземе друго решение освен за спасение.

Книгата Робството на волята на Мартин Лутер е класическо богословско произведение, в което авторът разглежда природата на човешката воля и нейната зависимост от греха. Лутер показва, че човешката воля не е свободна сама по себе си, а е подчинена на греховните наклонности, като само чрез Божията благодат човек може да се освободи и да извършва истинско добро.

Авторът обсъжда философските и религиозни възгледи за свободната воля, като се противопоставя на идеите на Еразъм и други съвременници, които твърдят, че човек може сам да избере доброто. Лутер подчертава, че без Божията намеса и изкупителна сила на Христос, волята на човека остава роб на греха и неспособна да се ориентира към истинската добродетел.

Книгата разглежда също дълбоката зависимост между греха, вярата и спасението, показвайки, че вътрешното преобразяване и духовната свобода са възможни единствено чрез Христос. Лутер използва ясни аргументи и примери от Писанието, за да демонстрира как човешката природа е ограничена и как Божията благодат активира истинската способност за избор и послушание.

Робството на волята е изключително важно произведение за разбирането на християнската доктрина за греха, спасението и свободата, подходящо за теолози, студенти и всички, които искат да задълбочат познанието си за моралната и духовна природа на човека. Книгата подтиква читателя да осъзнае, че истинската свобода не произлиза от собствените усилия, а от Божията благодат и силата на Христовото изкупление.