Бог е благовестието: Божията слава в лицето на Исус Христос

Тази книга защитава позицията, че самият Бог, разкрит най-ясно и пълно в смъртта и възкресението на Исус, е най-великият и върховен дар на благовестието. Благовестието на Исус Христос и многобройните Му драгоценни благословения не превръщат сами по себе си благата вест именно в блага, а са начин да видим и да се насладим на самия Спасител. Опрощението е благ дар, тъй като ни отваря пътя към радостта в Бога. Оправданието е благ дар, тъй като ни дава достъп до присъствието и насладата в самия Бог. Вечният живот е благ дар, тъй като се превръща във вечно наслаждение на Исус.

Всички Божии благи дарове са прекрасни в степента, в която ни отвеждат при самия Бог. Така ни обича Бог — като прави всичко необходимо, дори като претърпява болката от смъртта на Сина Си, за да ни заплени с онова, което е най-дълбоко и най-трайно удовлетворително — със самия Себе Си.

Джон Пайпър посочва петдесет причини от Новия Завет, които отговарят на въпроса: Защо Христос пострада и умря? Не петдесет обстоятелства, а петдесет мотива. Много по-важен от въпроса: Кой уби Христос, е въпросът: Какво направи Бог за грешниците, като изпрати Христос на смърт? Затова говори тази книга. Джон Пайпър е служител в църквата „Витлеем“ Минеаполис, САЩ. Той е автор на превърнали се в бестселъри, като „Желание за Бога“, „Не пропилявай живота си!“, „Удоволствията на Бога“ и други.

Книгата разглежда най-дълбоката същност на християнската надежда, а именно, че истинската добрина на благовестието не се съдържа само в прошката или избавлението, а в това, че Бог Самият е най-великият дар, който човек може да получи. Пайпър подчертава, че центърът на християнската вяра не е само промяната на живота или моралните принципи, а познанието на Божията слава и радостта от общението с Него.

Авторът показва, че всички други библейски благословения – оправдание, изкупление, освещение – имат значение, защото правят възможно общението с Бога. Без Него като най-висша радост, благовестието би се обезсмислило. Не небето е истинската цел, а Божието присъствие, което прави вечността добра новина.

Пайпър пише с комбинация от пастирска грижа и богословска дълбочина, като постоянно връща читателя към това, че Божията слава, „възсияла в лицето на Христос“, е крайната надежда на вярващия. Той призовава всеки да преосмисли какво наистина желае сърцето му и дали намира най-висшето си удовлетворение в самия Бог – източник на живот, радост и спасение.