Петя Дубарова: Избрано

Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни...

Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението „Морето“ (на деветгодишната поетеса) и „Ела сега“ – последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие „Аз и морето“, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ...

Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало дълбоко светоусещането на бургаската поетеса, въпреки неизменната ѝ външна веселост. Под неудържимата виталност на детето, като в черна мида, се е стаявала тъжната душа на страдащия, разбунтуван човек.

Затова свидетелства дневников запис на Петя в годината, когато така внезапно посяга на живота си:
„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено… от дълбокото на живота лъха нещо гнило… Искам да вярвам, че има и достойни хора… Ако има, то те са нещастници. Григор Ленков беше такъв… Защо не оцеля?“ (7.09.1979 година).

Симптоматичен факт е, че тя му посвещава свои детински стихове след срещата им през 1973-та и втори път – „На доктор Ленков“ през 1974 година. Дали Петя Дубарова не е била привлечена и от ранимостта на поетическото битие в лицето на своя редактор? Дали неговата смърт (мислена за самоубийство) не е предзадала модела и на нейното непримиримо спрямо житейската проза поведение, не е била урок по умиране?

Какво означават предсмъртните ѝ, печални слова – „измамена младост“ и „тайна“? Българският гений на завистта ли я уби? Дисциплинарното препъване на едно педагогическо наказание по време на полет ли? Възрастовата криза на превръщането ѝ от дете в жена? Или всички заедно? Един дяволски коктейл на социума, който тънкото момиче с коси на сирена трябва да изпие в бара на живота, тъй различен от сладкарница „Космос“ на бургаските ѝ празнични разходки...

Почеркът на Петя Дубарова е блестящо определен от Минко Бенчев като: ясен, стремителен, нежно-палав и по моцартовски среброструен. Съчетание между таланта на вундеркинд и морската вечност... Морската стихотворка наистина е права дръзко да обявява върху тетрадките си – „Аз съм Волфганг Амадеус Моцарт!“, колкото и това да смущава най-близките ѝ...

Сборникът „Петя Дубарова. Избрано“ представя най-силните и емблематични творби на една от най-обичаните и рано угаснали български поетеси. В това издание са подбрани ключови стихотворения, кратка проза и фрагменти, които най-пълно разкриват нежната, искрена и изключително чувствителна поетична вселена на Петя Дубарова.

Текстовете в книгата показват характерния за Дубарова лиричен почерк, белязан от кристална образност, музикалност и болезнена откровеност. Читателят се потапя в свят, където детската чистота се преплита с дълбока екзистенциална тъга, а всяка строфа вибрира от жажда за истинност и свобода.

В „Избрано“ ясно се открояват темите за любовта, самотата, невинността и стремежа към духовно израстване, които са централни за творчеството ѝ. Стиховете носят усещане за светлина и крехкост, но същевременно и за вътрешна мъдрост, надхвърляща възрастта на авторката.

Сборникът включва и кратки прозови текстове и фрагменти, които разкриват допълнително емоционалния свят на поетесата – нейното търсене, съмнения и стремеж към смисъл. Тези страници са пропити от нежна уязвимост и мълчалива сила, характерни за нейния почерк.

„Петя Дубарова. Избрано“ е книга, която събира най-светлите и най-болезнено искрените моменти от творчеството на Петя, превръщайки се в естествено въведение към нейната поезия и в същото време – дълбоко емоционално преживяване за читателя. Това издание е истински мост към неповторимата поетична светлина на едно момиче, чийто талант остава неизгасващ знак в българската литература.

СЪДЪРЖАНИЕ