Миларепа

Всяка нощ Симон сънува един и същи сън, ключът за който му дава една загадъчна жена: той е превъплъщение на чичото на Миларепа, прочутия тибетски отшелник от XI век, който изпитвал към племенника си неизкоренима омраза. За да излезе от кръговрата на преражданията, Симон трябва да разкаже историята на двамата мъже, като се идентифицира с тях до такава степен, че да слее тяхната самоличност със своята. Но къде започва сънят и къде свършва действителността?

В този монолог, който е и притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да задава философския въпрос: съществува ли действителността извън нашето възприятие за нея?

"Онова, което може да ни разплаче, е мисълта, че всички същества могат да бъдат Буда, но не го знаят и умират в болка и без идеал. Ако за това плачеш, то трябва да плачеш неспирно ден и нощ..."
Из книгата

Книгата е част от цикъла „Кръговратът на незримото“ от Ерик-Еманюел Шмит и от колекцията „Безкрайна проза“ на издателство Леге Артис.

Книгата „Миларепа“ на Ерик-Еманюел Шмит е философски роман-притча, който изследва вярата, съдбата, прошката и търсенето на смисъла. Това е първата част от неговия цикъл „Цикълът на невидимото“ – поредица, в която авторът разглежда духовните традиции на човечеството чрез лични, човешки истории, изпълнени с емоционална дълбочина и универсални послания.

Главният герой е Симон, млад парижанин, който вярва, че всички нещастия в живота му са резултат от проклятие, хвърлено от неговия прадядо – тибетския мъдрец Миларепа, легендарен йоги и поет, живял през XI век. В опит да разбере смисъла на страданието и наследството на своето минало, Симон се впуска в духовно пътешествие между Запада и Изтока, между разума и мистиката.

Шмит вплита реалността и легендата, психологията и духовността, за да покаже как човек може да се освободи от тежестта на вината и съдбата, ако успее да се доближи до състраданието и осъзнаването на единството на всички същества. През разказа за Симон и Миларепа се разгръща вечното търсене на просветление, както и въпросът дали всяка болка може да се превърне в път към вътрешна мъдрост.

Езикът на Шмит е поетичен, ясен и съзерцателен, наситен с философска символика и емоционална искреност. Книгата е едновременно кратка по обем и безкрайна по смисъл – тя ни кани да се спрем, да се вгледаме в себе си и да потърсим невидимото измерение на съществуването, което стои отвъд логиката и страха.

В заключение, „Миларепа“ е духовен разказ за прераждане, прошка и освобождение, който ни напомня, че пътят към просветлението започва вътре в нас. Това е тиха, дълбока и преобразяваща книга, която оставя след се