„Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да вади парчета от душата си. Прочетох „Алкохол“ за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках.
В „Алкохол“ има страници, които те преобръщат. Тя е счупена бутилка, която нито може, нито трябва да бъде събирана. Всеки да си намери своето парче стъкло и да реши какво да прави с него. Книгата е по-подредена от „Тропика на рака“ и ако някой търси скандал в нея, ще си го получи. В нея има достатъчно неща, тя е като кофа, както се изразяваше Хък Фин, когато се оплакваше на Том, че животът в къщата на съдията му е писнал. Просто трябва да се протегнеш и да си вземеш.
Книгата му е добра без уговорки. Пасков и Терзийски – те не са добри в локален мащаб, регионален или друга махленска класация. Те не са добри само в компанията на по чашка. „Балада за Георг Хених“, „Германия, мръсна приказка“ и „Алкохол“ съществуват обективно, не като мокри сънища на хора, които се заканват, че ще напишат нещо грандиозно и после си лягат под масата. Книгата е безусловна – шут и шамар за една мучаща публика, която живее в условно наклонение. К.Т. е артист, защото се вълнува от това, което прави, а не от образа, който създава. Мога да го кажа спокойно, защото не го познавам. Не е и нужно, имам това, което прави най-добре. Не бих написал такава книга, но това не пречи на К.Т. да израсте.
„Алкохол“ е литература. Със сигурност знам, че е така. Щом съществува толкова лична и силна проза, едновременно унищожителна и самоунищожителна, бутилка, която дими, коктейл „Молотов“, това дава надежда. Книгата на К.Т. ще има успех или няма да има – все едно. Тя е факт. Прилича на тотална война срещу бесовете, срещу лошия вкус и липсата на вкус изобщо. Силен концентрат, който не ти отвява главата, а показва кой си на дъното. Там виждаш себе си в най-трудните моменти, които не искаш да помниш, особено когато ти е добре и не искаш да се връщаш отново в ада на първото изречение.
Стефан Иванов – поет
Алкохол е книга, която разкрива дълбоките измерения на зависимостта, съчетавайки психологическо, социално и духовно осмисляне на една от най-разпространените човешки слабости. Авторът представя не просто история за пиенето, а проникновен анализ на причините, които карат човека да търси утеха, бягство или сила в чашата.
В центъра на книгата стои вътрешният конфликт между болката и желанието за забрава, между самоунищожението и копнежа за спасение. Алкохолът се превръща в символ на човешката уязвимост, на нуждата от смисъл и принадлежност. Чрез изповеден тон и лични наблюдения, авторът показва как пристрастяването разрушава не само тялото, но и духа, и връзките с другите.
Книгата не осъжда, а предлага път към разбиране и осъзнаване – път, в който читателят може да разпознае себе си или близък човек. Тя говори за срама, вината и опрощението, за възможността човек да се изправи и да започне отначало.
„Алкохол“ е едновременно лична изповед и социален портрет, в който се срещат реалността на зависимостта и надеждата за промяна. Това е книга за всички, които някога са се борили със собствените си демони – или с демоните на някой, когото обичат.
-
Автор:Калин Терзийски
-
Издателство:Лексикон
-
ISBN:9786192201197
-
Година:2018
-
Страници:352
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично