Книгата представлява интерактивна мозаика от спомени, наблюдения и асоциации, които конструират портрета на един „хомо съветикус“ – не митичен, а жив човек, израснал в рамките на Съветският съюз, който през детството, юношеството и младежките години е вплетен в структурата на система‑универсум. Ерну не изнася суха история, а въвежда читателя в менталната география на Съветския свят: в комуналките, ластните опашки, пропагандата, но и детските радости, модата, неочакваните свободи в рамките на режима. Той разглежда как идеологията навлиза не само чрез официални канали, а чрез всекидневното – как джинсите, жвачката, пиенето, рокът функционират като метастази на едно социално тяло.
Ерну акцентира върху периферията и маргиналността – той идва от Молдова/Одеса, „далеч“ от централния руски импулс, и използва тази дистанция, за да наблюдава системата отвътре‑навън. Това прави неговия текст едновременно личен и аналитичен: в едно и също време memoir, социална хроника и културологично изследване. Чрез ирония, носталгия и метафоричност той строи образ на пространство, в което утопията се е превърнала в дневник, а дневникът — в начин да се разбере пост‑съветският свят.
Книгата не поднася проста митология на миналото — Ерну не слави режима, нито го осъжда еднозначно. Той разглежда менталитета, духовността и емоционалния живот на хората, възпитани в този свят. Чрез фрагментирани истории – за пионерските лагери, за съветския рок, за тоалетните, за ходенето на опашка – той показва как едно общество е функционирало на нивото на „малкия човек“ и как този човек е продължил да носи в себе си отпечатъка на това преживяване.
Една от ключовите теми е паметта – какво остава, когато системата се сгромоляса, какво се превръща в знак, какво се загуби, а какво продължава да живее в нас. Ерну задава въпроси: какво означава да си „роден“ в система, която вече не съществува? Как се пренасят ценностите, ритуалите, символите, дрехите и музиката в новото време? Книгата показва, че човекът, израснал в Съветския блок, не става просто „пост‑съветски“, а носи със себе си ментални пластове, които влияят на идентичността, самовъзприятието, чувството за принадлежност.
Текстът е изграден на принципа на парчета от пъзел – отделни фрагменти, които читателят свързва сам. Това позволява диалог: между автора и читателя, между миналото и настоящето, между специфичното и универсалното. Ерну предоставя ключове към разбиране на един свят, който изглежда отдавна минал, но чиито следи продължават да оформят начина, по който мислим за свобода, утопия, провал, приспособяване и автентичност.
Книгата е и рибация към клишетата – към черно‑белите представи за „тоталитарния режим“ и към повърхностната посткомунистическа критика. Ерну приема, че животът в Съветския съюз е бил и жив, и сложен – изпълнен с ирационалност, но и с радости; с репресия, но и със съпротиви; със стандартизация, но и с импровизация. В този смисъл, „роден“ не е само географски или хронологически факт, а състояние на духа, паметта и метафора за съществуване.
В обобщение: „Роден в СССР“ е не просто сборник спомени, а културен атлас на едно общество, което вече не е, но което продължава да говори чрез дрехите ни, музиката ни, спомените ни. Това е книга‑призив – да не забравяме, да не омаловажаваме, да не идеализираме, а да осъзнаем „следите“, които оставяме, и историята, която живеем.
