Праотечеството и праезикът на българите: Историко-филологически издирвания

Трето издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев.

Историко-филологически издирвания и изследване на историята на трако-илирийци, скити, готи, хуни, келти и други. Забранена в България от 1944 г. до 1990 г.

"Напечатаното тук е съкратена част от една по-обширно намислена работа, която засега не може да излезе. Ако въпреки това ние обнародваме настоящето, то е, че предвид борбите, които нашият народ води за своята политическа независимост, рекохме да му посочим какъв народ е той, защото той досега е водил борба в ненаучен терен и затова е губил. В тези си листове ние приведохме доказателства, че българите не са чужд народ, който е дошъл отсетне по тези места, а славянски народ и че славянската раса е стара европейска раса. Макар и съвсем късо, посочихме на българо-римските политически връзки. Ако историята би се направлявала само от нравствено-психически подбуди, ние би имали право да търсим помощ и отплата от потомците на старите римляни или днешните италианци, защото с никой народ не са били в миналото тъй свързани, както с българите; никой народ не е дал толкова жертви за величието на Римската империя, колкото българите. Обаче това се е забравило. Българите са днес варвари.

Употребявали сме термина Виенска Школа, понеже главните представители на това направление са действали и действат във Виена, а всъщност то има многобройни привърженици в славянските страни. Това са хора, които убедени, че славяните са дошли къде IV век на Балканския полуостров и че те са инфериорна раса, която е била винаги в интелектуална и политическа зависимост от други народи. Онези, които не се съгласяват с това мнение са überhitzte Patrioten.

Книгата „Праотечеството и праезикът на българите“ от д-р Ганчо Ценов представлява едно от най-обсъжданите и нестандартни изследвания върху произхода на българския народ. Авторът оспорва традиционните исторически теории и предлага нова интерпретация, базирана на антични извори, езиковедски анализ и политическата география на древността.

Ценов развива тезата, че българите произхождат още от дълбока европейска древност, като ги свързва с трако-илирийските племена и други древни балкански култури. В книгата се подчертава непрекъснатият исторически континуитет на народа по земите на Балканите, което поставя под съмнение идеята за късно пристигане от Азия.

Особено внимание е отделено на българския праезик, който според автора притежава корени в индоевропейските езици и е свързан със стародревната писменост и топонимия на региона. Анализът му цели да покаже силните културни и цивилизационни връзки на българите с европейската историческа традиция.

Трудът е предизвикателен, провокативен и иновативен, като поставя важни въпроси относно идентичността, историческата истина и методите на изследване. Макар идеите на Ценов често да предизвикват спорове, книгата остава значима за всички, интересуващи се от българската древност, произхода на езика и историята на нацията.

СЪДЪРЖАНИЕ