Историята на изгубеното дете: Книга четвърта и последна от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка".

"Гениалната приятелка", "Новото фамилно име", "Тази, която си отива, тази, която остава" и "Историята на изгубеното дете" са четирите части на неаполитанската тетралогия на загадъчната Елена Феранте, италианска писателка, вероятно родена в Неапол през 1943 г., авторка на 9 романа, издадени на 42 езика. От книгите ѝ са продадени над 5.5 милиона екземпляра, два от романите ѝ са филмирани, а по тетралогията (ИК "Колибри", 2014 - 2019) е създаден 32-сериен телевизионен филм. За упоритите опити да бъде разкрита самоличността ѝ, Елена Феранте казва: "Веднъж написани, книгите нямат нужда от своите автори".

В четвъртата, последна книга блестящата, образована Елена е вече утвърдена писателка. Заживява с детската си любов Нино, ражда момиченце. Буйната, непредвидима Лила развива новия си бизнес, води спокоен, улегнал живот с Енцо и също се сдобива с момиченце. Отношенията между двете приятелки са все така сложни, като въпреки това обичта им една към друга не подлежи на съмнение. Но Елена Феранте не би била голямата писателка, постигнала световен успех, ако завършеше своята сага с разказ за безоблачното щастие на героините си. Постепенно нещата се развиват в друга посока и придобиват драматичен обрат. В крайна сметка нито Елена намира спокойствие в Неапол, където се е завърнала, нито Лила успява да се освободи от атмосферата на конформизъм и насилие в родния си квартал. Неочаквани събития водят читателя към неочаквания завършек. "Историята на изгубеното дете" е последната книга от неаполитанската тетралогия, но финалът е може би все пак леко открехнат.

Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри".

„Историята на изгубеното дете“ е финалната част от неаполитанската тетралогия на Елена Феранте – драматичният завършек на дълбоката и сложна връзка между Лила и Лену, както и на техния общ път през живота. Романът съчетава лична трагедия, социални промени и психологическа интроспекция, превръщайки се в едно от най-силните произведения в съвременната литература.

В книгата централна роля има майчинството – неговата болка, радост и уязвимост, както и изчезването на детето на Лила, което оставя незаличима рана и се превръща в основен символ на загубата. Докато Лену се стреми към литературен успех, тя продължава да търси мястото си между публичния образ и вътрешната празнота, поставяйки под въпрос любовта, амбициите и приятелството.

Феранте изгражда разказ, наситен с емоционална суровост, социални конфликти и женска солидарност, в който двете героини остават обвързани завинаги, независимо от разстоянията и житейските избори. Книгата изследва паметта, идентичността и следите, които оставяме в живота на другите, както и колко трудно е да се освободим от корените си.

„Историята на изгубеното дете“ е блестящ финал на една епопея за приятелството, борбата за достойнство и цената на мечтите, която оставя читателя с дълбоко емоционално въздействие и размисъл за това какво означава да загубиш – и да продължиш напред.