История на българите: Константин Иречек: С поправки и добавки от самия автор

Преди близо 140 години младият чешки учен Константин Иречек написва "История на българите", която в началото на 1876 г. излиза едновременно на чешки и немски език. Наскоро след това се появяват два руски превода - единият на Ф. К. Брун и на българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият на проф. Яковлев във Варшава.

Само след няколко години се появяват българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново през (1886) и унгарският на Р. Майер през (1889). Така в навечерието на големите политически събития - Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, както и на събития от по-сетнешната българска история, когато българският въпрос изпъква с цялата си сериозност и е бил един от най-важните на Балканския полуостров, българите имат написана и издадена на няколко езика своя научна история.

По този начин българската кауза получава мощна подкрепа от страна на историческата наука. А това само по себе си е достатъчно, за да се говори и пише за голямото историческо значение на Иречековата "История на българите". Новата българска история е тясно свързана с тази книга и с нейния автор.

Книгата „История на българите“ на Константин Иречек е фундаментален исторически труд, който поставя основите на модерната българска историография. Авторът изследва произхода, държавността и културното развитие на българския народ, като използва богати източници и научен подход.

Основният акцент е върху формирането на българската държава, взаимодействието между славяни, прабългари и византийци и политическите процеси през Средновековието. Иречек разкрива ключовата роля на българските владетели, укрепването на православието и книжнината, както и изграждането на национална идентичност.

Книгата анализира важни събития и личности, като Първото и Второто българско царство, отношенията с Византия и Османската империя, както и борбите за оцеляване и независимост. Авторът обръща внимание и на културното наследство, развитието на законодателство, църква и образование, което оформя българската цивилизация.

Стилът е научен, ясен и документално обоснован, като съчетава исторически факти, археологически сведения и писмени хроники. Иречек подхожда към миналото обективно и аналитично, подчертавайки значението на България в европейската история.

В заключение, „История на българите“ е основополагащо произведение за разбирането на българската държавност и културна традиция. Книгата остава незаменим източник за учени, студенти и всички, които се интересуват от корените и развитието на българския народ, вдъхвайки национално самочувствие и историческо самопознание.