Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил. пр. Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на тракийската диаспора, която в своето историческо съществуване се разпростира върху обширна територия. През различните периоди това разселване обхваща още земите от Карпатите до р. Дунав, райони на Мала Азия, покрива зони на Северното Черноморие, Кавказ, Подунавието, различни пунктове на Източното Средиземноморие, а също така и от Двуречието, Египет, Северна Африка и римските провинции. Последните места бележат периферията на тракийската диаспора.
Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Води лекционни курсове в областта на античната история и култура. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в средиземноморския свят и религиите на индоевропейците, в частност на траките.
Книгата „Траки. Исторически и културен обзор“ от Димитър Попов разширява и задълбочава увода в тракоцентричния подход към историята на Балканите, като предлага холистичен преглед на етническото и културно развитие на тракийския свят от праисторическите фази до ранносредновековната епоха. В тази творба „траки“ не са само обект на археологическо описване, а преживяван биографичен образ – народ, чийто живот, социална структура, религия и контакти с заобикалящите цивилизации оформят траекторията на цяла история. Авторът проследява не само географското разпространение и диаспорните връзки на траките, но и начина, по който те са интегрирали влияния от Мала Азия, Черноморските зони и Средиземноморието, както и начина, по който техният културен код се е вложил в по‑късните образувания на българските земи.
Подробното описание на книгата представя богат набор от теми: анализ на етнокултурната идентичност на траките – как те самите са възприемали своя произход и как са били възприемани от съседите; разглеждане на социално‑икономическите структури – племенни съюзи, владетелски домакинства, взаимодействия със съседни държави; проучване на религиозните вярвания и обреди – с акцент върху сакралната роля на царя‑жрец, на Богинята‑Майка и на обредите, свързани с култа към Слънцето и природата. Освен това книгата обръща внимание на археологическите данни и източниците – погребални комплекси, съкровища, монети, епиграфика – и показва как чрез тях се реконструира тракийският свят в неговата многопластовост.
Авторът не пренебрегва и държавно‑политическия аспект: проследява трансформацията от праисторическите общности към племенни съюзи, а по‑късно към по‑широки политически обединения и тяхното място в античния свят и в ранната българска държавност. Нещо повече – книгата показва как тракийското наследство е залегнало в основата на българската културна памет, като прави връзка между древността и средновековието. Чрез ясен и систематичен подход– хронологически, географски и тематичен – читателят получава инструмент за разбирането на трако‑българските корени и тяхната значимост в по‑широкия контекст на европейската история.
Трудът комбинира научна строгост с достъпен стил, подходящ както за студентите и преподавателите, така и за всички, които искат да придобият ясна представа за тракийските култури и тяхното влияние. Книгата се появява като основен справочник за тракологията – дисциплината, посветена на изучаването на тракийския етнос и култура.
-
Автор:Димитър Попов
-
Издателство:Изток - Запад
-
ISBN:9789543218691
-
Година:2011
-
Страници:346
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично