Басни: Езоп

Наистина е трудно да се определи кои и колко са Езоповите басни. В последните столетия са събрани около 600 текста, претендиращи да са негови творби. Учените, занимаващи се с тази материя, като че ли са склонни да припишат на епохата (не толкова на самия Езоп) около 350-360 басни. Толкова са те и в настоящия превод, изпълнен по второто издание на Емил Шамбри от 1927 год. (Emile Chambry, Fables, Les Belles Lettres, Paris), включващо 358 басни, от които шест бяха отделени в приложението Съмнителни и неавтентични басни, поради това, че героите в тях (Диоген, Демад) принадлежат към доста по-късна епоха. Към тези шест басни в приложението бяха добавени още три басни с по-голяма известност, които Емил Шамбри не е включил в своя подбор: Селянин и щъркел, Тръстика и маслинено дърво, Къртица и майка й. За справки бяха използвани и тексткритическото издание на Хаусрат-Хунгер (Hausrath-Hunger, Aesopi Fabulae, Bibliotheca Teubneriana, 1970), както и преводното online издание на Лаура Гибс (Laura Gibbs, Aesop's Fables, Oxford World's Classics, 2002 г.), включващо всички известни 600 басни. Избегнато бе изкушението да увеличим в значителна степен приложението с неавтентични басни.

"Баснята била харесвана, защото била предназначена и за стари, и за млади, била кратка и запомняща се, носела прозрачна иносказателност, почти винаги съдържала щипка хумор, отличавала се с нравоучителност и изглеждала полезна. С нея човек можел да си послужи като аргумент в словесен спор и да постави опонента си на място, да поучи децата си и да се пребори с житейския им инат, да блесне в кръчмата или да впечатли публиката от ораторската трибуна. Баснята била универсална."
— Владимир Атанасов

За Езоп и неговите басни:
Древните елини изобщо нямали вкус към масовата литература. Почти всичко, което големите им писатели и поети написали през хиляда и двеста годишната история на античната цивилизация, било предназначено на отбрана публика с висока подготовка, изобилие от свободно време и нагласа за упорита и нелека работа с текстовете. Борбата със сложностите на словото представлявала в очите им истинската наслада от четенето.

Може би единственият жанр (с изключение на комедията), който може да ни свали от пиедестала на високата литература и да ни даде представа за ниското равнище на елинската словесност, е баснята. Словесност демократична, общодостъпна, общопрактикувана и разнасяна от уста на уста, дори когато книгоиздаването се превърнало в масова практика.

Баснята била харесвана, защото била предназначена и за стари, и за млади, била кратка и запомняща се, носела прозрачна иносказателност, почти винаги съдържала щипка хумор, отличавала се с нравоучителност и изглеждала полезна.

Дошла от дълбоко народностната традиция, тя представлявала съкратена и стилизирана приказка с кратка поука в края. Класически простата й форма обаче позволявала да се разгръща в различни посоки: да се изразява в проза или стих, да бъде по-сериозна или шеговита, съвсем кратка или по-дълга, да има различни герои: животни, предмети, части на тялото, хора, богове.

Общото било познанието за човека, класифицирането на човешкото поведение, поставянето на жалоните на общоприет морал, критика на обществените и личностните пороци и недъзи, но по-скоро леко насмешлива, добронамерена и ненатрапчива.

Езоп оформил този поток от народностната традиция в устен литературен жанр, който започнал да носи и неговото име. Главният герой се наричал Езоп, по произход бил фригиец (може би тракиец или лидиец), имал злата съдба да бъде роб на търговец от остров Самос или на философа Ксант.

Най-безпристрастното сведение за гибелта му е дадено от средновековния коментатор на Аристофановата комедия Оси:

"Мълвата разказва, че когато пристигнал в Делфи, Езоп имал неблагоразумието да се подиграе на жителите му. Разгневените делфийски жреци скрили златна чаша от светилището. Осъдили го на смърт и го хвърлили от лобната скала."

Що се отнася до външния му вид, Максим Плануд ни оставя следното описание:

"Езоп бил най-грозният сред съвременниците си. Валчеста глава, чип нос, къс врат, дебели устни, черен цвят на кожата, голям корем, кривокрак, прегърбен, заекал."

Същевременно Лизип и ученикът му Аристодем издигнали статуи, които не го изобразявали грозен. Плутарх го представя като равностоен събеседник на Солон, духовит разказвач и шегобиец.

Очевидно е, че трудно бихме достигнали обективната истина за Езоп. Както образът, така и творчеството му са покрити с многовековни наслоения. Басните му са крайно разнородни: географията е обширна, езикът изобилства с класически йонийско-атически диалект, реалиите са почерпени от различни епохи и култури. Стилистиката също е шарена: проза и стих, с поука или без, различни морални заключения, различен обем.

Езоп не е записвал своите умотворения. Те циркулирали като устни предания. Цитати у Ксенофонт, Аристотел и Платон свидетелстват за известността им. Първият известен сборник е от границата между IV и III в. пр. Хр., съставител — ученикът на Теофраст Деметрий от Фалерон.

Популярността на Езоп нараствала: цитати при Дионисий Халикарнаски, Диодор Сицилийски, Луцилий, Хораций. Следвали авторски преработки, често стихотворни — Федър (II в. сл. Хр.), Бабрий (III в. сл. Хр.), Авиан (II–VI в. сл. Хр.).

В Средновековието басните имали педагогическа стойност във Византия и се използвали в риторическите школи. В Западна Европа — популярност от Ренесанса и Просвещението. Нови баснописци: Флориан, Лафонтен, Лесинг, Крилов — ученици и последователи на Езоп.

Този превод се основава на традиция, започнала с Софроний Врачански, преминала през Петко Славейков, адаптациите на Райно Попович и Хр. Драганов, до известния превод на Александър Балабанов и академичния превод на доц. Тодор Сарафов.

Прочитайки този том, можем да си изградим представа за осреднения образ на човека в древногръцкото общество: заможен селянин или градски занаятчия, умерено консервативен, улегнал, работлив, религиозен, с чувство за мярка, морал и взаимопомощ, насмешлив и грижовен.

Този човек е основоположник на цивилизацията, на която се гради съвременна Европа.

Книгата „Басни“ от Езоп е класическо съчинение, което чрез кратки истории предава мъдрост, морал и житейски уроци. Всяка басня е символична и алегорична, използвайки животни, растения и предмети, за да илюстрира човешки качества, слабости и поведение.

Основната идея на басните е да възпитават чрез примери, като показват последиците от жадността, гордостта, хитростта, мързела и честността. Езоп използва прости, но въздействащи сюжети, които позволяват на читателите да разпознаят моралните уроци и да ги приложат в живота си.

Книгата обхваща теми като справедливост, мъдрост, търпение, смелост и сътрудничество, като често завършва с явен морал, който подчертава правилното поведение и ценностите, които водят до успех и хармония. Тези кратки истории са лесни за запомняне и предаване, което ги прави подходящи както за деца, така и за възрастни.

Стилът на Езоп е ясен, жив и образен, с внимание към диалог, действие и драматизация, което превръща басните в забавно и поучително четиво. Алегоричният подход позволява на читателя да размишлява върху собствените си решения и поведение, като открива възможност за личностно израстване и морално самоусъвършенстване.

В заключение, „Басни“ на Езоп е вечна класика, която учи на мъдрост и добродетели чрез простотата на алегорията. Книгата показва, че чрез наблюдение, размисъл и морални примери можем да изградим по-добър характер, а същевременно се наслаждаваме на кратки, увлекателни и поучителни истории.