История на Византийската империя: Период на Македонската династия 867 - 1057
Цена:
39.90лв.
€20.40
-
Код:14719
-
Тегло:0.930 кг
Третият том на превъзходната История на Византийската империя на акад. Фьодор Успенски е посветен на управлението на Македонската династия, започвайки от нейния родоначалник Василий I Македонец, преминавайки през властта на Василий II, останал в аналите със зловещото прозвище Българоубиец, и стигайки до краха ѝ след царуването на двете му престарели сестри, които възкачват на престола свои фаворити.
Това е огромен разтърсващ период не само за империята, но и за отношенията между Западната и Източната църква. През него се извършва борбата за духовното завладяване на славянството, довела до разлома между двете върховни институции, особено докато на патриаршеския трон е Фотий. Тогава се състои и великата просветителска мисия, възложена от него на светите братя Кирил и Методий. От това време датират и прогонването на техните ученици от Великоморавия, която след това изчезва от картата на света, и топлият им прием в България от цар Симеон, представен от акад. Успенски като един от най-ярките, просветени и силни държавници на епохата.
Историкът с изследователска страст и превъзходен стил разкрива малко известни факти и обстоятелства, съпътствали царуването на Македонската династия, митарствата на братята Кирил и Методий и гоненията срещу техните ученици, отчаяната борба на цар Самуил за независимостта на България, падането ѝ под византийско робство и... едно слабо познато събитие, свързано с датата 3 март, но през IX в., по-точно 870 г., след което България става православна, озовавайки се в окото на бурята, бушуваща между Константинопол и Рим за доминиране в църковната власт.
Фьодор Иванович Успенски (на руски: Фёдор Иванович Успенский) е руски историк, византолог и археолог. Той е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на Византия и отчасти на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на три стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.
В третия том на монументалния си труд Фьодор Успенски представя златния век на Византия, в който империята достига културен и политически разцвет, но същевременно поставя основите на собственото си разложение. Вниманието на автора е насочено не само към династичните борби и реформите на императорите, но и към по-дълбоките социални процеси, които оформят устойчивостта и кризите на византийската държавност.
Книгата проследява възхода на Василий I, който възстановява величието на императорската власт, и владичеството на Василий II Българоубиец, белязано от териториални завоевания и стабилност, но и от жестокост и централизъм. Успенски разглежда периода като кулминация на византийската цивилизация, когато изкуството, богословието и дипломатията достигат висота, невиждана дотогава.
Особен акцент е поставен върху мисията на Кирил и Методий и роли на България като духовен посредник между Византия и славянския свят. Успенски проследява как християнизацията на славяните се превръща в геополитически инструмент, чрез който империята разширява влиянието си.
Авторът не подминава и вътрешните напрежения в Църквата, довели до разкола между Изтока и Запада, показвайки, че Македонската епоха е едновременно време на възход и предвестие за разпад. Стилът му съчетава академична прецизност с литературна живост, превръщайки историческото повествование в живо свидетелство за съдбата на една империя, чийто блясък и гибел продължават да вълнуват и до днес.
СЪДЪРЖАНИЕ
Новото историческо съдържание в историята на Византия и новите дейци: цар Василий I и патриарх Фотий
Кирил и Методий
Църковната и политическата мисия сред славяните. Начало на Кирило-Методиевия въпрос в историята
Църковните дела. Патриарх Фотий. Покръстването на България
Войните с арабите в Южна Италия и Сицилия
Създаването на архиепископията на св. Методий. Световно-историческото значение на Кирило-Методиевия въпрос
Църковните дела. Второто патриаршество на Фотий
Семейните отношения във фамилията на цар Василий Лъв VI. Свалянето на патриарх Фотий
Войните с арабите на източната граница и по море. Солун. Морските походи на империята
Законодателство на царете от Македонската династия. Новели. Селската община
Северната граница на империята. Плановете на българския цар Симеон за империята. Сърбите и хърватите
Моравия. Погромът на угрите. Просветителската дейност на учениците Кирил и Методий в България. Кирилица и глаголица
Семейните отношения. Патриарх Николай Мистик и въпросът за четвъртия брак. Характеристика на Лъв VI
Византия и Рус. Договорите. Пътуването на св. Олга до Константинопол
Константин VII Багренородни. Характеристика на периода. Източната и западната граница
Северната граница. България и угрите. Походите на руските князе. Славяните в Лакония
Литературната дейност на Константин
Роман II. Царуването на Никифор Фока. Ситуацията на източната и на западната граница. Отношението към западната империя. Италия и Рим
Значение на походите на Светослав в България. Вътрешната политика на Фока
Йоан Цимисхи. Външните войни. Първият Атонски устав
Първите години от царуването на Василий. Бунтът на Варда Склир. Началото на войната с България
Рус и Византия в края на X в.
Гръцко-българската война. Подчиняването на България
Походите срещу Сирия и Армения. Западната граница на империята. Последните представители на династията
Кирил и Методий
Църковната и политическата мисия сред славяните. Начало на Кирило-Методиевия въпрос в историята
Църковните дела. Патриарх Фотий. Покръстването на България
Войните с арабите в Южна Италия и Сицилия
Създаването на архиепископията на св. Методий. Световно-историческото значение на Кирило-Методиевия въпрос
Църковните дела. Второто патриаршество на Фотий
Семейните отношения във фамилията на цар Василий Лъв VI. Свалянето на патриарх Фотий
Войните с арабите на източната граница и по море. Солун. Морските походи на империята
Законодателство на царете от Македонската династия. Новели. Селската община
Северната граница на империята. Плановете на българския цар Симеон за империята. Сърбите и хърватите
Моравия. Погромът на угрите. Просветителската дейност на учениците Кирил и Методий в България. Кирилица и глаголица
Семейните отношения. Патриарх Николай Мистик и въпросът за четвъртия брак. Характеристика на Лъв VI
Византия и Рус. Договорите. Пътуването на св. Олга до Константинопол
Константин VII Багренородни. Характеристика на периода. Източната и западната граница
Северната граница. България и угрите. Походите на руските князе. Славяните в Лакония
Литературната дейност на Константин
Роман II. Царуването на Никифор Фока. Ситуацията на източната и на западната граница. Отношението към западната империя. Италия и Рим
Значение на походите на Светослав в България. Вътрешната политика на Фока
Йоан Цимисхи. Външните войни. Първият Атонски устав
Първите години от царуването на Василий. Бунтът на Варда Склир. Началото на войната с България
Рус и Византия в края на X в.
Гръцко-българската война. Подчиняването на България
Походите срещу Сирия и Армения. Западната граница на империята. Последните представители на династията
-
Автор:Ф. И. Успенски
-
Издателство:Изток - Запад
-
ISBN:9786190114802
-
Година:2024
-
Страници:544
-
Корици:твърди
-
Състояние:отлично