Възхвала на глупостта - Еразъм Ротердамски Еразъм Ротердамски - Стефан Цвайг

Книгата съдържа сатирата "Възхвала на глупостта" и биографичния роман "Еразъм Ротердамски" и е част от поредицата луксозни издания "Божествен дух" на издателство "Захарий Стоянов".

"Който не може да бъде Еразъм, желае да бъде епископ". Тази мисъл на Лабрюйер е по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед. Тук не става дума само за двата пътя на човешката амбиция, които най-често взаимно се изключват, нито за това, че бездарните творци предпочитат да бъдат администратори. Великият характеролог и есеист очевидно е искал да каже нещо повече: в името на голямата задача на своето дело истинският творец не може и не трябва да се стреми към епископството, към малката житейска амбиция...

Цвайг и Екзюпери — това са два духовни полюса, между които е разпъната една зъзнеща действителност, най-доброто, което тя може да създаде. Те съумяха да съберат и запазят в себе си оскъдната топлина на своето време и да я прелеят в творчеството и в животната си съдба..."

Ефрем Каранфилов

Книгата „Възхвала на глупостта“ от Еразъм Ротердамски, в изданието с предговор и анализ на Стефан Цвайг, представлява класическо произведение на хуманистическата литература, което съчетава ирония, сатира и философска дълбочина. Тя е насочена към критика на обществото, религията и човешките слабости, като използва образа на „глупостта“ като интелектуален инструмент за разобличаване на пороците.

Еразъм представя Глупостта като персонаж, която говори за себе си с откровена самохвалство и изтъква колко голяма власт има върху човешките дела, амбиции и обществени институции. Чрез този подход авторът разобличава лицемерието, суетата, алчността и моралната слабост на хората, независимо от социалния им статус или образование.

Предговорът и анализът на Стефан Цвайг добавят исторически и културен контекст, обяснявайки влиянието на произведението върху европейската литература и мисъл. Цвайг подчертава как иронията и хуморът на Еразъм са не само забавни, но и мъдро средство за размисъл и самопознание, показвайки, че глупостта е също така и показател за човешката природа и ограничения.

Книгата съчетава класическа риторика и духовитост, като предоставя на читателя интелектуално удоволствие и морална поука. Тя остава актуална и днес, защото поставя въпроса за съотношението между разум и суета, между власт и морал, като ни кара да се замислим как човешките слабости оформят живота и историята.

„Възхвала на глупостта“ е вечна класика, която чрез ирония и сатирична проницателност учи читателя да разпознава собствените си слабости и обществени пороци, превръщайки смеха в инструмент за интелектуално и морално пробуждане.