Младият монах Уилфрид е изпратен от английския крал Алфред в Константинопол, за да научи гръцки и арамейски, така че да обучава книжовниците от манастира в Уинчестър, превеждащи библейските текстове на староанглийски. По пътя си той среща капитана на търговски кораб Филип, който учи в знаменитата Магнаурска школа, и двамата младежи стават приятели. В Константинопол те се срещат с българския принц Симеон, неговата братовчедка Тервела, болярката София и брат ѝ Любомир. За България това е епохата на мъчителното отхвърляне на древното езичество, на приемането на християнството, на предизвикателствата на новото време и изискванията, които те предявяват към семейството, общността и държавата. На този фон разцъфва нежната, страстна и трайна любов между Филип и Тервела. В същото време София и Симеон страдат от мъките на неосъществената любов, защото от бъдещия владетел се изисква да встъпи в династичен брак, който ще осигури мир за царството.
Виктория Стефанова Забуковец е родена през 1930 година в София. Когато е двегодишна, семейството ѝ заминава за Унгария, където баща ѝ служи като свещеник. За да не забрави майчиния си език, я изпращат в София – в колежа "Санта Мария", където преподаването се водело на български и немски.
През 1942 г. Виктория се връща в Унгария, където я сварва Втората световна война. През 1948 г. емигрира в Австралия заедно с хиляди други източноевропейци, които се заселват в Австралия между 1947 и 1952 година. Виктория се омъжва за словенец, има трима сина и завършва висшето си образование в университета в Аделаида, Южна Австралия, където специализира история, английски, немски и социология. Виктория Забуковец има свой подход към историята. След като проучва избрания исторически период, тя разполага бележките в "решетка", състояща се от вертикална и хоризонтална ос. Вертикалната ос показва годините и датите, а хоризонталната – съответстващите на тези дати държави и събития.
Като сравнява историята на западните нации през 8-ми и 9-ти век, Виктория Забуковец открива, че крал Алфред Велики от Англия, франкският крал Карл Велики и княз Борис и цар Симеон са били съвременници, поне в част от живота им. Изненадата ѝ е още по-голяма, когато осъзнава, че те е трябвало да се справят със сходни проблеми и са лелеели близки амбиции. Така възниква идеята за "Светлината на черното мастило".
"Светлината на черното мастило" е исторически роман и изследване, който съчетава история, любов, политика и култура в епохата на 8-9 век. Книгата проследява съдбата на младия монах Уилфрид, който е изпратен от крал Алфред в Константинопол, за да овладее езиците и знанията, необходими за превод на библейски текстове. По пътя си той се среща с Филип, а техните приключения ги сближават с исторически личности като българския принц Симеон, Тервела, София и Любомир, разкривайки политическите и духовни предизвикателства на времето.
Романът разкрива сложността на човешките отношения, любовта, жертвите, които се изискват от владетелите за мир и стабилност в царството, както и прехода на България от езичество към християнство. Чрез исторически автентични детайли и живи характери, Виктория Забуковец предоставя образователен и емоционален поглед върху съвременниците на крал Алфред, Карл Велики и княз Борис, показвайки как те са били свързани и изправени пред подобни изпитания и амбиции.
Авторката използва уникална методика на решетката, която позволява да се визуализират години, дати и събития едновременно, разкривайки синхронността на европейските и български исторически процеси. Читателят получава не само историческа достоверност, но и литературна наслада, докато следва приключенията, любовта и стратегиите на героите.
-
Автор:Виктория Забуковец
-
Издателство:ЖАР
-
ISBN:9789544800802
-
Година:2009
-
Страници:320
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично