Джобна енциклопедия на мистериите: Ново преработено издание

Човек не трябва да бъде наивен и да взема нещата в тази книга за чиста монета. Тъй като тя е донякъде, а на места и доста подвеждаща, чувствам се длъжен да го призная — от едното голо уважение към знанието, тъй да се каже. Ако ви се струва, че сте научили някакви факти от нея, най-добре проверете изрично дали е така. Разбира се, с навлизането си в книгата читателят ще започне по-добре да се ориентира кои части в нея са литературни, а кои са енциклопедични.

Тези части са смесени една с друга, една в друга — противното би било и безсмислено, — но фикционалните части могат да бъдат разпознати чрез преминаващите си от част в част герои и чрез по-различната си стилистика. Това е псевдо-енциклопедия, художествена мистификация, а за да бъде едно „псевдо“ нещо добре направено, то трябва доста да прилича на истинското и действително да съдържа много от неговите черти.

Дали последното е било някому неизвестно? Както и да е.
Тъй че монетата все пак е чиста, но е друга монета...

Книгата Джобна енциклопедия на мистериите е дебютният роман на Милен Русков — произведение, което обединява история, фикция и философия, за да разгледа тайните учения и мистериозните традиции, които са били искащи да останат извън обсега на официалната власт. От алхимия до херметизъм, от астрология до окултни практики — авторът изследва какво се случва в периферията на това, което обществото е прието да нарича „реално“.

Русков използва стил, който е едновременно носталгичен и ироничен, с ярки исторически картини на епохи като ренесанс, късно средновековие и Античност, но и с ясно осъзната дистанция. Той противопоставя „древните изкуства“ и магическите практики на модерността, поставяйки под въпрос отношението ни към знанието, към неизвестното и към това, което се пази като тайна.

Книгата е изградена върху множество разкази, легенди и документирани факти, комбинирани с художествена измислица — геройски персонажи, изследователи, практики, които се движат в сенките на историята. Русков развива теми като памет и забрава, скритото знание, и как мистерията влияе на културните и лични идентичности.

Жанрово „Джобна енциклопедия на мистериите“ може да бъде определена като роман, но действително е много повече: сборник, енциклопедия, наръчник — чрез който се предлагат прозрения за онази част от човешкото съществуване, която остава в тъмното, но която непрекъснато формира света ни.

Тонът е живославен, жизнелюбив, дори когато се говори за страх, ерес, гонения или за чумата — защото мистерията не е само ужас, тя е и вдъхновение, тя е част от човешкото. Книгата не се предава на песимизъм, напротив — тя излъчва любопитство, обич към изгубените светове, към старите знания, и към това, което остава скрито, но жизнено.