Моят мъж, пенсионерът: Тайният дневник на една съпруга.
Цена:
14.90лв.
€7.62
-
Код:14354
-
Тегло:0.280 кг
По извадки на Ане Ханзен.
Всяка година хиляди мъже излизат в пенсия. И - както всички си мислят - прекарват времето си в обикаляне на супермаркетите за стоки на промоция или в задушевни мъжки карета на карти. Но действителността - както почти винаги в живота - изглежда другояче. Хиляди жени, без да са подготвени, получават вкъщи по един мъж - и то на пълен присъствен ден. И не знаят какво да правят с него.
Това се случва и на г-жа Роза Шмит. Но тя скоро се окопитва и започва сама да търси занимания за бездейния си пенсионер или да канализира безцелните му мисли. Нейния устрем не може да спре дори предупреждението на леля Лоти: "Внимавай, на мъж след шейсетте вяра не хващай!". А леля Лоти не е вчерашна - на нейните 85 години нежните чувства още не са ѝ чужди! И май се оказва права - събитията излизат извън планувия от Роза ход и след десетилетен брак ѝ се налага да се запознае с чувството ревност. И разбира колко обича всъщност своя мъж, пенсионера...
Една книга, която ще ви разсмее до сълзи, но и ще ви накара да се запитате дали не сте позволили на ежедневието да ви надвие и да ви отдели от истинските ценности и чувства.
Когато съпругът ѝ се пенсионира, Роза Шмит се гласи за промяна — в ежедневието, в ролите, в очакванията. Но вместо тих и спокоен преход, тя се сблъсква с вихър от нови преживявания, чувства и предизвикателства. Пенсията не е просто край на работния ден — тя е начало на нова глава, която изисква адаптация, пренареждане на приоритети и самопознание.
Роза осъзнава, че когато мъжът ѝ е на пълен присъствен ден вкъщи, нещата, които е приемала за даденост — пространство, лична свобода, ритъм на дни — се променят. Тя търси активности, които да го ангажират, но също така започва да се чуди кого наистина обича и какви са истинските нужди — неговите, своите и на връзката им. Любов, ревност, чувство за собствена идентичност — всичко това се появява, неочаквано и с пълна сила.
Книгата е като дневник, в който се записват малките и големите дилеми на живота след пенсия: как се постига баланс между обичта и личната свобода, как се справяш с изненадите, които дългите дни вкъщи може да донесат, какво означава да бъдеш партньор, когато нищо не е вече като преди.
Книгата проследява няколко основни линии, които се сплитат:
Приспособяване към нова роля: Пенсията на съпруга е повратна точка и за двамата, но главно за жена — Роза. Това не е просто празно време, а време, което трябва да бъде запълнено — с цели, проекти, занимания и разговори. Тя се заема активно да организира деня му, да го въвлича в малки дейности; това не винаги върви гладко, защото навиците и очакванията са се формирали с години.
Вътрешен диалог и самоанализ: Роза често се връща в спомените на семейния им живот до пенсията — как са живели, какви са били приоритетите, какво е останало неизказано. Тя наблюдава какви компромиси са правили, какви са били мечтите, които са заглушили, и какви очаквания е имала тя спрямо него и спрямо себе си.
Ревност и съмнение: Неочаквано за Роза идват чувства на ревност — мисли, които не е смятала, че ще изпита. Защо получава внимание, което преди е давала за даденост? Какво означава за нея интимността, когато рутината се променя? Каква празнина може да се появи, когато свободата и времето се размият между двама? Тези чувства я карат да се сблъска с истината за връзката си.
Любовта като присъствие, а не само като чувство: Книгата подчертава, че любовта не е само в думите и романтиката, а и в малките жестове, в търпението, в готовността да се адаптираш. Роза открива, че истинската обич не е нещо, което идва автоматично, а нещо, което се проявява – когато се грижи за другия; когато се сблъсква с неговите слабости; когато променя планове заради него; когато позволява на чувствата си да бъдат уязвими.
Смях и тъга: Текстът балансира хумора и жизнените трудности. Има много смешни ситуации — пътуване до супермаркети, ежедневните дребни “битки” за това кой ще направи какво вкъщи, очаквания, които се посипват. Но има и тъга — разочарования, страхове от това да не изгубиш себе си, страх да останеш сама, усещане за „празна“ връзка, ако не се внимава.
Преоценка на приоритетите и ценностите: След години в брак, с деца, работа, разни ангажименти, ежедневието може да стане рутинно, без да осъзнаеш. Пенсията е момент, който нарушава навика и принуждава да се попиташ: какво всъщност е важно? Какво искаш ти? Какво иска той? Какво значи „заедно“ — когато няма работни графици, когато свободното време изобилства, но значението му не е ясно.
Длъжност на „съпругата-партньор“: Роза не просто приема пасивно ситуацията, а взема инициативата — търси начини да ангажира съпруга, да го мотивира, да го подкрепи да намери нови интереси. Тя се превръща не само в домакиня/съпруга, но и в своеобразен психолог, в партньор, който трябва да балансира между подкрепата и личната граница.
Разгръщане на характера: С времето се вижда, че героят — пенсионерът — не е просто „мъж, който няма нищо за работа“. Той също носи своите страхове, своите очаквания, своите загуби. Роза го наблюдава, понякога се ядосва, друг път се съпричастява. И тя го вижда такъв, какъвто е — с неговите слабости, с чувството му за значимост, с нуждата му да бъде полезен.
-
Автор:Роза Шмит
-
Издателство:Емас
-
ISBN:9789513573691
-
Година:2018
-
Страници:258
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично