Елизабет Лукас ни кани на среща с тъгата. Да приседнем до нея, да я погледнем в очите, да я прегърнем и внимателно да чуем нейния шепот. "Аз съм цената за твоите (скъпо)ценности, аз съм отражение на твоето богатство, в мен е увековечена твоята любов", така говори тъгата.
Тишината и усамотението се явяват незаменими помощници за преодоляване на екзистенциални трудности. Човекът, вглъбен в себе си, достига до сърцевината на своята същност. След първия вик, след плача и риданието, в него постепенно става спокойно. Той все още не може да проумее случилото се, но тишината е търпелива, тя не притиска. Човек може да се осмели леко да се доближи до неразбираемото, може да протегне ръка или да се отдръпне. "Толкова много боли", оплаква се той в мъката си. "Дай ми болката си!", отговаря тишината, "Аз ще я погълна". Тъгата е много повече от чувство, тя е знание за загубата на нещо ценно.
"Да, скърбящият е знаещ в много отношения. Но странно: това знание за изгубеното, от което не може да се отърси, е именно онова, което може да му помогне да се справи със своето страдание. То като че ли му отваря вратите към познанието. Ако премине през тях, той ще се промени, а с това ще се променят и неговите чувства. Чрез страданието той израства и се трансформира в едно по-ясно виждащо човешко същество. При преминаването през първата арка на страданието, непосредствено до усещането за загуба започва да гнезди осъзнаването, че в собствения ни живот е имало нещо ценно. Точно това непосредствено прозрение, което осенява човека веднага след настъпването на трагичното събитие, крие в себе си зародиша на утехата.
... нека се опитаме да разберем как се разгръща този процес на познанието, роден от болката."
Из книгата
„В тъгата любовта продължава да живее“ на Елизабет Лукас изследва темата за тъгата, страданието и човешката трансформация. Книгата показва как тишината и усамотението помагат на човека да се вглъби в себе си и да достигне до сърцевината на своята същност.
В този психологически и философски разказ Елизабет Лукас представя тъгата не като просто чувство, а като знание за загубата на нещо ценно. Книгата показва как страданието и болните преживявания могат да станат източник на познание, което води до духовна трансформация и личностно израстване.
Читателят е насочен към осъзнаване на ценността на живота, към емпатия, състрадание и приемане на болката. Чрез поетичен и философски стил, авторката предава дълбочината на човешките емоции и процесите на самооткриване. Книгата е подходяща за читатели, интересуващи се от емоционално въздействащи истории, философия, психология на човешките чувства и духовна литература.
СЪДЪРЖАНИЕ
Тъгата е повече от чувство
Тъгата е отражение на богатството
Може ли любовта да умре?
Спомен, който те прави свободен
Възкресение от скръбта
Снизходителност към "невежите"
Решения от страх
Поправяне на вина
Укротяване на гнева
Приемане на собствената безпомощност
Вселената не губи своите мъртви
"Живи мощи" - мъдростта на поета
Да живеем с усещането за преходност
Тъгата е отражение на богатството
Може ли любовта да умре?
Спомен, който те прави свободен
Възкресение от скръбта
Снизходителност към "невежите"
Решения от страх
Поправяне на вина
Укротяване на гнева
Приемане на собствената безпомощност
Вселената не губи своите мъртви
"Живи мощи" - мъдростта на поета
Да живеем с усещането за преходност
-
Автор:Елизабет Лукас
-
Издателство:Ейч Ем Ар Логос
-
ISBN:9786199174418
-
Година:2021
-
Страници:112
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично