За произхода и славата на славяните
Цена:
15.00лв.
€7.67
-
Код:14187
-
Тегло:0.160 кг
Реч на отец Винко Прибойевич, професор по свещено богословие, доминиканец, за произхода и славата на славяните в Млецим, 1532 година. С разрешението на най-ярките господа на предстоятеля на Съвета на десетте.
"Така пожарът на Троя бил началото на много известни градове и народи, защото троянците (както казва Плиний) получили нови имена според различните места, така че някои от тях (както заключава Сабелик) се наричат римляни, а други венети. Катон (според свидетелството на Плиний) твърди, че венецианците произхождат от троянския род. Така и тирите, които следвали честитата Дидона (както казва същият Сабелик), по-късно били наречени картагенци. Pribojević (1532).
След този потоп, както четем в Битие X.5, Яфет, най-малкият син на Ной, сред другите си синове има и син Тирас. Той (според Йосиф Флавий, който представя най-старата еврейска история) нарича своите потомци тирани, а гърците променят името им на траки. Защото от Тирас (както доказва св. Йероним) идват траките, които (както казва Страбон) говорят мизийски език. Поради тази причина тракийският и илирийският език са били едни и същи за римляните, които (ако вярваме на Апиан от Александрия) са смятали мизийците за илирийци. А гетите, които по-късно (както смятат Исидор, Иван Балбо и св. Антонин) са наречени готи, използват същия общ език като даките и мизите (както твърди Страбон).
От това ясно може да се заключи, че мизи, илири, даки и гети са потомци на Тирас и че всички тези народи са произлезли от траките. А именно траките, един от най-храбрите европейски народи, са разделени (споменато от Плиний) на 50 военни окръга.
По техните граници (както твърди Солин) се простира от север долният Дунав, от изток Черно и Мраморно море, от юг Егейско море, а на запад низините на Тракия, обширни и могъщи земи, разделени между големи и жестоко войнствени народи (както твърдят Исидор и Орозий), се намира Македония. Всъщност гърците (както казва Страбон) са вярвали, че гетите са траки, които живеят на единия и на другия бряг на долния Дунав, така че и едните, и другите са били мизи и траки. Оттам, у Страбон, изречението на Менандър: ...Всички траки и особено ние гетите. Гордея се, че принадлежа към този народ!
Тирас, от друга страна, седмият син на Яфет, е (както се вижда от това, което вече казах) родоначалник на тракийската раса и от него е произлязла цялата раса, която сега носи името славени. Pribojević (1532).
А какво можем да кажем за това, което Тукидид твърди, че огромните области между Византия и Пула, включително голяма част от Тракия и Мизия и цяла Илирия, се наричат Македония? Той ясно казва: Аз вярвам, че Тракия, Мизия и Илирия не трябва да се отделят от Македония, защото не се съмнявам, че траки, мизи и илири са свързани с македонците чрез връзката на едно и също семейство.
А именно гърците, както и латините, наричали едни от синовете на Тирас траки, едни мизи, едни гети, едни даки, едни македонци, едни фригийци, едни вандали или винделици, а някои гетули заедно с амазонките. Очевидно е, че безброй народи са обхванати от тези имена.
Из книгата
Книгата „За произхода и славата на славяните“ е един от първите трудове в историята, в които се прави опит за систематично изследване на корените на славянския народ. Авторът, отец Винко Прибойевич, доминикански монах и професор по богословие, произхожда от остров Хвар (днешна Хърватия) и представя труда си за пръв път в Млет (Дубровник) през 1532 г.. Това е реторична реч, произнесена пред венецианския елит, с цел да възвеличи славянската история и да я постави на равна нога с древногръцката и римската цивилизация.
Основният акцент в текста е твърдението, че славяните произлизат от Тирас, сина на Яфет, потомък на Ной — библейския праотец на следпотопното човечество. Прибойевич използва библейски, антични и исторически източници – от Плиний, Страбон и Тукидид до Йосиф Флавий и Исидор Севилски – за да изгради една митологично-историческа родова линия, в която траки, мизи, илири, даки и македонци се разглеждат като една обща раса, от която впоследствие произлизат славяните.
В съчинението си Прибойевич цели не просто да установи генеалогична връзка, а да издигне самосъзнанието и престижа на славянските народи в епоха, когато те са разпокъсани политически, но търсят идентичност и духовна приемственост. Той представя славяните като потомци на храбри и могъщи древни племена, които имат равностоен принос към цивилизацията – наред с гърци, римляни и други антични култури.
Езикът на Прибойевич е висок, патетичен и символично наситен, в духа на ренесансовия хуманизъм, който се стреми да възстанови величието на древните времена. Чрез съчетание на теология, история и митология, авторът оформя ранна форма на славянски национален наратив, който по-късно ще бъде основополагащ за южнославянската културна идентичност.
Книгата има огромно значение не само като историческо свидетелство, но и като първи идеологически манифест на славянската гордост. Тя оказва влияние върху редица по-късни мислители и хронисти, сред които Мавро Орбини, който продължава линията в своята „Царство на славяните“. По този начин Прибойевич поставя фундаменталния мит за славянското единство и древност, който остава жив и в модерните интерпретации на славянската културна идентичност.
-
Автор:Винко Прибойевич
-
Издателство:Гута-Н
-
ISBN:9786197444766
-
Година:2023
-
Страници:106
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично