Самите богове
Цена:
17.99лв.
€9.20
-
Код:13966
-
Тегло:0.300 кг
Азимов е творец на идеи, а тази е сред най-блестящите му!
През двайсет и втори век земята получава неограничена безплатна енергия от източник, който е загадка за науката: обмен между планетата Земя и паралелна вселена с помощта на създаден от извънземните процес. Безплатната енергия все пак си има цена. Процесът на трансфер в крайна сметка ще доведе до унищожаване на слънцето и на самата Земя.
Малцина знаят ужасяващата истина – низвергнат учен на Земята, разбунтувал се извънземен на загиваща планета, родена на луната интуитивистка, която предусеща наближаващото унищожение на Слънцето.
Те знаят истината, но кой ли ще ги чуе? Предвидили са цената на неизчерпаемата енергия, но кой ще им повярва? Тези няколко същества, хора и извънземни, държат ключа към оцеляването на Земята.
Научната фантастика в най-чистия ѝ вид! Азимов определя „Самите богове“ като най-любимата си творба.
„– Нищо не излезе! – съобщи рязко Ламонт. – Доникъде не стигнах.
Имаше мрачен вид, който подхождаше на хлътналите му очи и издължената му брадичка. Беше навъсен дори и в най-добрите си мигове, а сегашният не беше от тях. Вторият му официален разговор с Хелъм се бе провалил още по-пълно, отколкото първия.
– Не драматизирай нещата – успокои го Майрън Броновски. – Сам не очакваше да постигнеш нещо. Така каза. Той подхвърляше във въздуха фъстъци и когато падаха, ги ловеше с дебелите си устни. Никога не пропускаше. Не беше нито твърде висок, нито твърде слаб.
– От това не ми става по-приятно. Но ти си прав, няма никакво значение. Има други неща, които мога и възнамерявам да направя, а освен това разчитам на теб. Ако можеш само да установиш...
– Не завършвай, Пит. Чувал съм го вече. Трябва само да разгадая начина, по който мисли нечовешки разум.
– Разум по-добър от човешкия. Тези същества от паравселената полагат усилия да ги разберем.
– Може и да е така – въздъхна Броновски, – но се опитват да го направят посредством моя разум, за който понякога мисля, че е по-добър от човешкия, но не много. Често лежа буден сред нощния мрак и си задавам въпроса дали различни видове разум въобще са в състояние да влязат във връзка помежду си; а когато съм изкарал особено тежък ден, се питам дали изразът „различни видове разум“ има някакъв смисъл.
– Има – заяви разярено Ламонт и в джобовете на престилката ръцете му явно се свиха в юмруци. – Той означава Хелъм и мен. Означава този герой-глупак доктор Фредрик Хелъм и мен. Ние сме различни по разум, защото когато му говоря, той не разбира...
Случило се тридесет години преди това. Фредрик Хелъм бил радиохимик, мастилото по докторската му дисертация още не било изсъхнало и той не давал никакви признаци, че ще разтърси света.
Разтърсването на света започнало с факта, че една прашна стъкленица с надпис: „Метал волфрам“ стояла на бюрото му. Не била негова; никога не я бил използвал. Останала му наследство от някакъв неустановен ден в миналото, когато друг обитател на стаята поискал волфрам поради отдавна забравена причина. Всъщност дори вече не било волфрам. Съдържанието се състояло от малки гранули, обвити от дебел слой окис – сиви и прашни. Никому непотребни.
Един ден Хелъм влязъл в лабораторията (за да бъдем точни, било 3 октомври 2070 г.), започнал работа, внезапно преди десет часа спрял, втренчил поглед в стъкленицата и я вдигнал. Била все така прашна, с все така избелял етикет, но той се провикнал:
– Майната му, кой, по дяволите, си е играл с тая стъкленица?
Така поне твърдеше Денисън, който дочул провикването и след едно поколение разправил всичко на Ламонт. Официалното описание на откритието, както е дадено в книгите, е лишено от солените изрази. Човек остава с впечатлението за химик с остър поглед, който долавя промяната и незабавно прави дълбокомислени изводи.
Не било така. Хелъм не се нуждаел от волфрама; той нямал никаква стойност за него и фактът, че някой е бъркал в стъкленицата, въобще не бил от значение. Но той мразел чужда намеса по бюрото си и подозирал, че някои хора изгарят от желание да му се бъркат.
Навремето никой не си признал, че знае нещо по въпроса. Бенджамин Алън Денисън, който чул първоначалното провикване, бил в стаята си точно от другата страна на коридора, а двете врати били отворени. Той вдигнал очи и срещнал обвиняващия поглед на Хелъм. Не обичал особено Хелъм (никой не го обичал) и предишната нощ бил спал зле. Както си спомняше по-късно, останал доволен, че има върху кого да си излее лошото си настроение.
Когато Хелъм вдигнал стъкленицата пред лицето си, Денисън се отдръпнал с явно отвращение.
– Защо, по дяволите, ще ме интересува твоят волфрам? – попитал го той. – Защо изобщо да му обръщам внимание? Ако погледнеш добре стъкленицата, ще се увериш, че не е отваряна през последните двадесет години...
Подобна забележка е щяла да бъде неуместна във всички случаи. Денисън, завършил също така наскоро като Хелъм, бил по-изявен студент и смятан за перспективния млад учен на отдела. Хелъм го разбирал, и което било още по-лошо – Денисън също го знаел. Неговата забележка „Ти пък как го разбра?“ била достатъчна причина за всичко, което последвало. Без тази забележка Хелъм никога нямало да стане най-великият учен в историята.
Официалната версия е, че онази съдбоносна сутрин Хелъм влязъл, забелязал, че прашните сиви гранули са изчезнали и на тяхно място имало чист желязносив метал. Естествено, той се заел да разследва случая...
Но виновникът бил Денисън. Ако той се бе ограничил само да отрече, вероятно Хелъм щеше да бутне стъкленицата встрани и трагедията никога нямаше да се разгърне. Но язвителната забележка го подтикнала да отвърне ожесточено:
– Ще ти докажа, че зная.
След това нищо не било в състояние да го спре. Анализът на метала станал първостепенна задача, воден от упоритостта на посредствеността, която понякога постига повече от гения.
Из книгата
В романа „Самите богове“ на Айзък Азимов се преплитат наука, философия и морална дилема – може ли човечеството да устои на изкушението на неограничената сила, ако цената е самото му съществуване. С типичната за Азимов интелектуална дълбочина и научна правдоподобност, авторът изследва не само физическите закони на вселената, но и пределите на човешкия разум.
Книгата е изградена в три части, всяка със свой свят, логика и гледна точка. В първата част виждаме човешката самонадеяност и научното тщеславие – как от случайно откритие се ражда електронната помпа, която черпи енергия от друга вселена. Във втората част читателят се пренася в паравселената – един от най-гениалните раздели в историята на жанра, където Азимов описва извънземни същества с различна биология, мислене и емоции, но с не по-малко човешки стремежи. А в третата част действието се разгръща на Луната, където няколко души се опитват да предотвратят катастрофата, осъзнавайки, че спасението зависи от взаимното разбиране между светове.
Романът поставя въпроси за отговорността на науката, границите на знанието и високомерието на човека, който си въобразява, че може да контролира всичко. Заглавието „Самите богове“ идва от мисълта, че дори най-могъщите сили в природата – или самите хора, когато играят ролята на богове – могат да сгрешат фатално.
Творбата е отличена с Наградите „Хюго“ и „Небюла“, смятана за един от върховете в научната фантастика. Тя е едновременно предупреждение и възхвала на човешкия дух – за потенциала му да руши и да създава, и за надеждата, че разбирането може да победи разрушението.
С „Самите богове“ Азимов доказва, че истинската наука не е само знание, а морална отговорност. Това е интелектуален шедьовър, който поставя вечни въпроси – за същността на живота, границите на разума и цената на прогреса.
-
Автор:Айзък Азимов
-
Издателство:Бард
-
ISBN:9786190300526
-
Година:2021
-
Страници:288
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично