История славянобългарска: Зографска чернова от 1762 г.

"История славянобългарска" има основополагащо значение за българите и българщината. В тази знаменита книга усещаме силата и искреността на Паисиевото родолюбие. Написаното от отец Паисий е искрата, запалила Българското възраждане, мощен призив за гордост от миналото ни, страстен повик за свобода, която българският народ чака от векове.

В настоящото издание текстът на "История славянобългарска" е представен на съвременен книжовен български език по Зографския ръкопис, обнародван от проф. Йордан Иванов през 1914 г., и по преводите от старобългарски език на акад. Петър Динеков (1963 г.) и на проф. Божидар Райков (1972 г.). Зографската чернова, изписана от ръката на Паисий Хилендарски, се съхранява в българския светогорски манастир "Св. Георги". Тя е открита през 1902 г. от учения фолклорист Антон Попстоилов (1869–1928) сред славянските ръкописи в библиотеката на манастира.

Книгата „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски е първият исторически и духовен манифест на Българското възраждане, написан през 1762 година в Хилендарския манастир. Това е дело с огромно национално значение, което поставя началото на българското самосъзнание и възраждането на историческата памет след векове на чуждо владичество.

В своя труд Паисий не просто излага исторически факти, а създава пламенен призив към българите – да познаят своя произход, да се гордеят със своя народ и да не се срамуват от своя език и вяра. Със силен емоционален заряд авторът защитава достойнството на българския род, изтъквайки величието на старите български царе, светци и книжовници, и обличайки историята в морално и духовно послание.

Книгата е написана на жив народен език, което я прави достъпна и въздействаща за българите от XVIII век. Тя съчетава летопис, проповед и патриотичен манифест, превръщайки се в оръжие срещу духовното забвение и чуждото влияние. Паисий противопоставя истинската слава на българите на чуждите примери, призовавайки: „О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?“

„История славянобългарска“ е не просто исторически труд – тя е символ на националното пробуждане, духовна заповед и зов към самопознание. С нея Паисий Хилендарски полага основите на новата българска културна и историческа идентичност, превръщайки се в будител и апостол на възраждането.