"Вече в по-напреднала възраст Боян Магът решил да се засели и усамоти в едно китно селце, сгушено в топлите гънки на Балкана. След като беше пребродил надлъж и нашир земята и беше разнесъл много мъдрост из села и градове, той решил, че е време да види плодовете на усилията си и да даде отчет пред Бога. Навсякъде, където кракът на мъдреца беше стъпвал, изобилието идвало като пълноводна река, градините наоколо цъфтяли и давали изобилен плод. Хората се радвали на мир и благоденствие и живеели в съгласие и добросъседство.
Скоро обаче богатата трапеза и изобилието на всякакви блага ги наситили дотолкова, че те се отдали на гуляи, безделие и празнодумство. Полетата запустяли и започнали да се покриват с бурени и тръни. Когато хлябът и медовината започнали да недостигат на трапезата, лошите нрави се завърнали и завладяли страната. По-бедните вече поглеждали над стоборите в градината на съседа, а някои дори тръгнали да търсят диви плодове и гъби или да изравят корени, за да задоволят глада на децата и старците.
Минало време и тъй като бедствието нямало край, някой започнали да търсят причините, опитвали се да узнаят откъде и защо са им дошли толкова беди и страдания. По-смирените отивали при Боян Мага и той щедро им давал плодове от градината си и живителен гроздов нектар от лозницата си. Ободрени от плодовете на градината му и осенени от мъдрите му слова, те се завръщали по домовете си, за да започнат благочестив живот в полезен и съзидателен труд.
Други пък замисляли как да вземат гроздето на лозницата му, за да го превърнат във вино и после да гуляят до късно през нощта. Те отивали при него, възхищавали се от плодовете на градината му и очаквали, че поласкан от хвалебствията, той ще им даде от нектара на лозницата си. Той им давал като на добрите и почтени хора, но когато опитвали да си направят вино, нектарът се превръщал в кисело като оцет вино."
— Из „Лозницата на Боян Мага“
„Лозницата на Боян Мага“ е духовно-философски роман, който съчетава легендарния образ на Боян Мага – мъдреца, посветен в тайнствата на природата и духовния свят – с алегоричен разказ за вечния цикъл на човешкото поведение. Авторът Павел Желязков пресъздава история, в която изобилието и благоденствието, донесени от духовното знание, бързо могат да се превърнат в алчност, безделие и нравствен упадък, ако хората се отклонят от пътя на мъдростта.
Сюжетът подчертава ролята на духовния водач, който винаги предлага плодове на знанието и живителен нектар на тези, които са готови да го приемат с чисто сърце и смирение. В същото време историята показва как опитите да се злоупотреби с този дар, движени от его и корист, водят до деградация – нектара се превръща във вино, а после в оцет.
Романът може да се чете както като приказка с поука, така и като философска алегория за духовното развитие на човека и обществото. Това е книга за изборите, които правим – дали ще последваме пътя на светлината и добродетелта, или ще се поддадем на разрушителните сили на леността и алчността.
СЪДЪРЖАНИЕ
Лозницата на Боян Мага
Песента на амфората
Кехлибарената броеница
Топлина от гората
Букова невеста
Ранна китка
Буйни води
Лесковина
Полет на лястовица
Отвъд открехнатия прозорец
Стари вещи и мечти
Плашилото
Цената на старата ми шапка
Неговата любима песен
С очите на потока
Непоправимият Жан
Супервайзер
Италианска разходка
Танцът на делфините
Приятелят рибка
Генерална репетиция
Горското куче
Сънят на Фиданка
Задушница
Добрата мисъл
Песента на амфората
Кехлибарената броеница
Топлина от гората
Букова невеста
Ранна китка
Буйни води
Лесковина
Полет на лястовица
Отвъд открехнатия прозорец
Стари вещи и мечти
Плашилото
Цената на старата ми шапка
Неговата любима песен
С очите на потока
Непоправимият Жан
Супервайзер
Италианска разходка
Танцът на делфините
Приятелят рибка
Генерална репетиция
Горското куче
Сънят на Фиданка
Задушница
Добрата мисъл
-
Автор:Павел Желязков
-
Издателство:Алфа Дар
-
ISBN:9548785624
-
Година:2008
-
Страници:160
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично