Критика на чистия разум (Трето допълнено издание)
Цена:
20.00лв.
€10.23
-
Код:13612
-
Тегло:0.790 кг
Трето допълнено издание.
"Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите.
В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални условия за обединяването на многообразното на опита в синтетичното единство на нашето съзнание, със синтетичните съждения a priori от чисти понятия като принципи на метафизиката и накрая с идеите като понятия на чистия разум, които разглеждат опитното познание като определено от една абсолютна тоталност на условията и служат да се издигнем в реда на условията до безусловното.
Във връзка с идеите стои учението за трансценденталния идеализъм. Кант посочва, че тезите и антитезите при антиномиите са възможни, защото се излиза от две различни становища – това на света във времето и пространството и това на света сам по себе си. Във втората част на "Критиката" е изложено учението за трансценденталния метод, което се занимава с формалните условия за една завършена система на чистия разум.
Мисълта на Кант е тежка, задълбочена и отвлечена, тя е при това и крайно преплетена и усложнена не само по отношение на философската същина, но и на езика и стила на изложението си.
Книгата „Критика на чистия разум“ е най-значимото философско произведение на Имануел Кант и едно от най-влиятелните в историята на философията. Тя поставя основите на критическия идеализъм и променя радикално начина, по който се разбира познанието и неговите граници.
В това съчинение Кант изследва възможностите и границите на човешкия разум, като разглежда условията, при които е възможно априорно знание. Авторът прави разграничение между априорно и апостериорно познание, както и между синтетични и аналитични съждения, полагайки основата на нова методология във философията.
Централно място заема учението за трансценденталната естетика и трансценденталната аналитика, където Кант анализира пространството и времето като априорни форми на сетивността и изследва категориите на разсъдъка, чрез които разумът структурира опита.
Кант разглежда и трансценденталната диалектика, в която подлага на критика метафизическите илюзии и претенциите на разума да достига до абсолютното знание. Той показва как човешкият разум има естествена склонност да се простира отвъд границите на опита, което води до антиномии и противоречия.
Важен принос на книгата е въвеждането на понятието за коперникански обрат във философията – идеята, че не нашето познание трябва да се съобразява с обектите, а обектите се явяват такива, каквито ги възприемаме чрез структурите на съзнанието.
„Критика на чистия разум“ не само очертава нова епоха във философията, но и оказва огромно влияние върху развитието на науката, логиката и епистемологията. Тя остава изключително предизвикателно, но и вдъхновяващо четиво за всеки, който търси да разбере основите на познанието и границите на разума.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор към българския превод
Критика на чистия разум
Мото
Посвещение
Предговор
Предговор към второто издание
Увод
Критика на чистия разум
Мото
Посвещение
Предговор
Предговор към второто издание
Увод
За разликата между чисто и емпирично познание
Ние притежаваме известни априорни познания и дори обикновеният разсъдък никога не е лишен от тях
Философията се нуждае от наука, която да определя възможността, принципите и обема на всички априорни познания
За разликата между аналитични и синтетични съждения
Във всички теоретически науки на разума се съдържат синтетично априорни съждения като принципи
Общи проблеми на чистия разум
Идея и подразделение на една особена наука под името "Критика на чистия разум"
Трансцендентално учение за елементите
Трансцендентална естетика
Трансцендентална естетика
За пространството
Метафизическо изяснение на това понятие
Трансцендентално изяснение на понятието за пространство
Изводи от горните понятия
За времето
Метафизическо изяснение на понятието за време
Трансцендентално изяснение на понятието за време
Изводи от тези понятия
Пояснение
Общи бележки към трансценденталната естетика
Заключение на трансценденталната естетика
Трансцендентална логика
Идея за една трансцендентална логика
За логиката изобщо
За трансценденталната логика
За разделението на общата логика на Аналитика и Диалектика
За разделението на Трансценденталната логика на Трансцендентална аналитика и Трансцендентална диалектика
Трансцендентална аналитика
Аналитика на понятията
За ръководната нишка на откриването на всички чисти разсъдъчни понятия
За логическата употреба на разсъдъка изобщо
За логическата функция на разсъдъка в съжденията
За чистите разсъдъчни понятия или категориите
За дедукцията на чистите разсъдъчни понятия
За принципите на една трансцендентална дедукция изобщо
Преход към трансценденталната дедукция на категориите
Трансцендентална дедукция на чистите разсъдъчни понятия
За възможността на свързване изобщо
За първоначално-синтетичното единство на аперцепцията
Основното положение на синтетичното единство на аперцепцията е най-висшият принцип на всяка употреба на разсъдъка
Що е обективното единство на самосъзнанието
Логическата форма на всички съждения се състои в обективното единство на аперцепцията на съдържащите се в тях понятия
Всички сетивни нагледи са подчинени на категориите като условия, единствено при които многообразното на тези нагледи може да се събере в едно самосъзнание
Забележка
Категорията няма друга употреба за познанието на нещата освен приложението си върху предмети на опита
За приложението на категориите върху предмети на сетивата изобщо
Трансцендентална дедукция на всеобщо възможната емпирична употреба на чистите разсъдъчни понятия
Резултат от тази дедукция на разсъдъчните понятия
Кратко понятие за тази дедукция
Аналитика на основните положения
Върху трансценденталната способност за съждение изобщо
За схематизма на чистите разсъдъчни понятия
Система за всичко основни положения на чистия разсъдък
За най-висшето основно положение на всички аналитични съждения
За най-висшето основно положение на всички синтетични съждения
Систематична представа на всички синтетични основни положения на чистия разсъдък
Аксиоми на нагледа
Антиципации на възприятието
Аналогии на опита
Първа аналогия. Основно положение на постоянността на субстанцията
Втора аналогия. Основно положение на последователността по време според закона за каузалността
Трета аналогия. Основно положение на едновременното съществуване според закона на взаимодействието или общуването
Постулатите на емпиричното мислене изобщо
Опровержение на идеализма
Обща забележка към системата на основните положения
Върху основанието за различаването на всички предмети изобщо на Phaenomena и Noumena
За амфиболията на понятията на рефлексията, произлизаща от смешението на емпиричната употреба на разсъдъка с трансценденталната
Забележка към амфиболията на понятията на рефлексията
Трансцендентална диалектика
Увод
За трансценденталната илюзия
За чистия разум като седалище на трансценденталната илюзия
За разума изобщо
За логическата употреба на разума
За чистата употреба на разума
За понятията на чистия разум
За идеите изобщо
За трансценденталните идеи
Система на трансценденталните идеи
За диалектическите умозаключения на чистия разум
За паралогизмите на чистия разум
Опровержение на доказателството на Менделсон за постоянността на душата
Заключение на решението на психологическия паралогизъм
Обща забележка относно прехода от рационалната психология към космологията
Антиномията на чистия разум
Система на космологическите идеи
Антитетика на чистия разум
Първа антиномия
Втора антиномия
Трета антиномия
Четвърта антиномия
За интереса на разума в този му конфликт
За трансценденталните проблеми на чистия разум, доколкото те трябва безусловно да могат да бъдат решени
Скептична представа за космологическите въпроси във всичките четири трансцендентални идеи
Трансценденталният идеализъм като ключ за решението на космологическата диалектика
Критично решение на космологическия конфликт на разума със самия себе си
Регулативният принцип на чистия разум с оглед на космологическите идеи
За емпиричната употреба на регулативния принцип на разума с оглед на всички космологически идеи
Разрешение на космологическата идея за тоталността на събирането на явленията в една вселена
Разрешение на космологическата идея за тоталността на делението на едно дадено цяло в нагледа
Заключителна бележка към разрешението на математически-трансценденталните идеи и предварителна бележка към разрешението на динамически-трансценденталните идеи
Разрешение на космологическите идеи за тоталността на извеждането на събитията в света от техните причини
Възможност на каузалността чрез свобода в съгласие с всеобщия закон на природната необходимост
Изяснение на космологическата идея за свобода във връзка с всеобщата необходимост на природата
Разрешение на космологическата идея за тоталността на зависимостта на явленията според тяхното съществуване изобщо
Заключителна бележка към цялата антиномия на чистия разум
Идеалът на чистия разум
За идеала изобщо
За транценденталния идеал (Prototypon transcendentale)
За доказателствените основания на спекулативния разум да извежда съществуването на една най-висша същност
Само три начина са възможни, за да се докаже съществуването на бога въз основа на спекулативния разум
За невъзможността на едно онтологическо доказателство за съществуването на бога
Откриване и обяснение на диалектическата илюзия във всички трансцендентални доказателства за съществуването на една необходима същност
Критика на всяка теология от спекулативни принципи на разума
Приложение на трансценденталната диалектика
За регулативната употреба на идеите на чистия разум
За крайната цел на естествената диалектика на човешкия разум
Трансцендентално учение за метода
Увод
Дисциплината на чистия разум
Дисциплината на чистия разум в догматичната употреба
Дисциплината на чистия разум с оглед на полемичната му употреба
За невъзможността на скептично удовлетворение на един чист разум, който е в несъгласие със самия себе си
Дисциплината на чистия разум с оглед на хипотезите
Дисциплината на чистия разум с оглед на доказателствата му
Канонът на чистия разум
За последната цел на чистия разум с оглед на доказателствата му
Върху идеала за най-висшето благо като определящо основание на последната цел на чистия разум
За мнението, знанието и вярата
Архитектоника на чистия разум
История на чистия разум
Именен показалец
Предметен показалец
Послеслов
-
Автор:Имануел Кант
-
Издателство:АИ Проф. Марин Дринов
-
ISBN:9789543226924
-
Година:2013
-
Страници:738
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично