Възвърнатият рай

"Аз, който пях за райската градина
изгубена с човешко непокорство,
възпявам днес възвърнатия Рай
с покорството на едного за всички,
сред всичките съблазни надделял
над Съблазнителя и сам надмогнал
безчетните лукавства, и въздигнал
Едем наново насред пустошта.

Един е син на Зевс, а друг – на Марс,
дорде завоевателката Смърт
не потвърди, че те са просто хора
до гуша в грях, чудовища, достойни
да свършат в страшни мъки и позор.
Но ако има в славата добро,
то се постига с по-различни средства,
не с хъс, насилие или война,
а с мирен труд и мъдрост извисена,
с умереност и кротост."

Джон Милтън

Английският поет и публицист Джон Милтън (1608–1674) публикува Възвърнатият рай през 1671 година като продължение на прочутата си поема Изгубеният рай. В нея той описва епичния сблъсък на Спасителя с неговия антагонист – Сатаната, който, подтикван от завист, ще свика дяволска консистория, за да обяви началото на своето противоборство с Исус Христос.

„Възвърнатият рай“ от Джон Милтън е епична поема, написана като продължение на знаменития „Изгубеният рай“. В нея поетът възпява победата на Спасителя над Сатаната, изкушенията и човешкото непокорство, за да покаже силата на покорството, вярата и смирението. Книгата е не само поетична творба, но и философска притча за доброто и злото, за борбата на духа и за свободата на човека.

В „Възвърнатият рай“ Джон Милтън изобразява битката на Спасителя срещу Сатаната, който, воден от завист и омраза, се стреми да отнеме на човека вярата и надеждата. Поемата е богата на библейски препратки, но също така поставя универсални въпроси за човешката природа, изкушението и спасението.

Стиховете носят величието на класическа епика, като преплитат образи от античността с християнски символи. В центъра е идеята, че истинската сила и слава не идват от войната и насилието, а от смирението, мъдростта и духовното възвисяване.

Книгата „Възвърнатият рай“ е смятана за една от върховите постижения на английската литература и остава вечен символ на борбата между доброто и злото, на победата на светлината над мрака и на човешкия стремеж към спасение.