Управляването на себе си и на другите: Смелостта за истината (Курс лекции в Колеж дьо Франс 1983 - 1984) - част 2

В какво се състоят рисковете на казването на истината? А ползите му? Защо киниците толкова помагат в отговора на този въпрос? И как се стига оттук до "истинския живот"? А до "философския"? И защо едната от двете посоки на западната философия е да бъдеш "лекар на всички"? Фуко, определял себе си като историк на идеите и археолог на знанията, който разобличава претенцията им за истина и ги оголва като власт, сега признава, че е философ. И го виждаме обзет тъкмо от въпроса за истината – не като дискурс, а като практика.

През създаващите усещане за безвремие каменни стени на Колеж дьо Франс, където Фуко чете лекции, всъщност се дочува грохотът на политическата актуалност. "Забравеното етическо" удря като мълния, незаобиколим закон. Какъвто се оказва казването на истината, или животът в грижа за себе си, разбрана по този висок начин. Текстовете са колкото философско завещание, толкова и размишляване на предела – за начина на живот, какъвто си струва да бъде живян.

Книгата е част от поредицата "Varius" на издателство "Критика и Хуманизъм".

"Управляването на себе си и на другите – част 2: Смелостта за истината" е кулминационният курс лекции на Мишел Фуко, изнесен през 1984 г. в Колеж дьо Франс – само няколко месеца преди неговата смърт. В този труд Фуко поставя в центъра казването на истината – не само като философско понятие, но и като етическа практика, изискваща смелост и дори готовност за жертва.

Книгата предлага задълбочено изследване на parrhesia – древното понятие за свободното слово и смелостта да говориш истината, дори когато това застрашава живота на говорещия. Според Фуко, именно тази практика е забравеното етическо основание на демокрацията, което в античността постепенно се трансформира в обръщане към душата на владетеля и модели на духовно наставляване.

В текста се открояват въпросите за истинския живот, за философската мисия, както и за ролята на философа като "лекар на всички". Фуко разглежда отношенията между философия, политика, истина, демокрация и етика, показвайки как свободата на словото и грижата за себе си са в основата на автентичния философски живот.

Със своята дълбочина и проницателност, "Смелостта за истината" остава не само завещание на мислителя, но и покана към бъдещите поколения – да открият отново силата на смелото говорене, което прави възможно истинското съществуване.

СЪДЪРЖАНИЕ

• Лекции от 1 февруари 1984 г.
• Лекции от 8 февруари 1984 г.
• Лекции от 15 февруари 1984 г.
• Лекции от 22 февруари 1984 г.
• Лекции от 29 февруари 1984 г.
• Лекции от 7 март 1984 г.
• Лекции от 14 март 1984 г.
• Лекции от 21 март 1984 г.
• Лекции от 28 март 1984 г.