Как се разчита електрокардиограма: шесто издание

Изданието е илюстрирано с реални електрокардиограми и с четирицветен печат, в удобен формат и лесен за възприемане дизайн.

Как се разчита електрокардиограма включва:
Новоописани болести: Синдроми на J-вълната, Синдром на Бругада, Синдром на къс QT-интервал, Аритмогенна кардиомиопатия и други. В настоящето шесто издание е описано как се разпознават по електрокардиограмата.

Нови електрокардиостимулатори. Появиха се електрокардиостимулатори за Сърдечна ресинхронизираща терапия (CRT), имплантируеми кардиовертер-дефибрилатори (ICD) и други.

Поради появата на множество инвазивни кардиологии в България авторът подробно се спира на коронарното кръвообращение и как при миокарден инфаркт по ЕКГ се разпознава виновната коронарна артерия.

Нови норми в електрокардиографията. През тези години електрокардиограмата не се е променила, променили са се методите за измерването ѝ. В миналото продължителността на вълните и комплексите измервахме ръчно върху милиметровата ЕКГ-хартия, използвайки при нужда пергел, лупа или допълнителна линийка. Днес всички съвременни електрокардиографи са дигитални и повечето от тях измерват автоматично продължителността и амплитудата на вълните и комплексите в електрокардиограмата. Това наложи промяна в нормите поради повишената точност на измерванията. Преди намесата на компютрите в електрокардиографията, такива норми бяха немислими.

Нови термини в електрокардиографията.

Нови имена на стари болести. Например днес официално вместо стабилна стенокардия се използва терминът хроничен коронарен синдром. Отпадна терминът non-Q миокарден инфаркт и се появи Остър коронарен синдром без персистираща ST-елевация и т.н.

Когато този учебник се появява за първи път през 1993 г., поради икономическата криза книгите са се печатали върху евтина хартия на остарели печатарски машини и илюстрациите в тях бяха нечетливи.

Как се разчита електрокардиограма на проф. Сотир Марчев е утвърдено ръководство за студенти по медицина, кардиолози и всички лекари, които ежедневно се сблъскват с интерпретация на ЕКГ. В шестото издание книгата предлага не само прецизен и систематичен подход към разчитането на електрокардиограмата, но и актуализирани данни за новоописани болести, съвременни апарати и терминология.

Авторът представя синдромите на J-вълната, синдром на Бругада, синдром на къс QT-интервал, както и аритмогенната кардиомиопатия, като акцентира върху начина, по който тези заболявания могат да бъдат разпознати чрез ЕКГ. Така книгата се превръща в ценен диагностичен инструмент за съвременната медицинска практика.

Особено внимание е отделено на новите електрокардиостимулатори и тяхната роля в сърдечната ресинхронизираща терапия (CRT) и при използването на имплантируеми кардиовертер-дефибрилатори (ICD). Тези технологии представляват ключов пробив в кардиологията, което прави книгата изключително полезна за всеки практикуващ кардиолог.

В изданието се разглеждат и новите тенденции в коронарното кръвообращение, като се подчертава значението на ЕКГ при миокарден инфаркт за определяне на виновната коронарна артерия. Това дава възможност на лекаря бързо да вземе жизненоважни решения в спешната медицина.

Книгата въвежда и нови норми в електрокардиографията, произтичащи от развитието на дигиталните технологии. Вече електрокардиографите автоматично изчисляват амплитуди и продължителности, което налага нова стандартизация в медицинската практика.

Не по-малко важно е и въвеждането на нови термини и съвременна терминология, като например хроничен коронарен синдром вместо стабилна стенокардия, или остър коронарен синдром без персистираща ST-елевация, които отразяват най-новите насоки в медицинската наука.

Със своята ясна структура, практически насоки и богата илюстрация, Как се разчита електрокардиограма е незаменим учебник и помагало за всички, които искат да овладеят тълкуването на електрокардиограми – от начинаещи медици до опитни специалисти.

Как да използвате тази книга
Обща част на електрокардиограмата

• Стъпка 1: Име и дата
  • Справка I: Елементи на електрокардиограмата
• Стъпка 2: Синусов ритъм
• Стъпка 3: Сърдечна честота
  • Справка II: Как се образува електрокардиограмата
• Стъпка 4: Електрическа ос
  • Справка III: Как се прави електрокардиограма
  • Как не се прави електрокардиограма
  • Различният смисъл на различните отвеждания

• Стъпка 5: P-вълна
  • Нормалната P-вълна
  • Обременяване на дясното предсърдие
  • Обременяване на лявото предсърдие
  • Обременяване и на двете предсърдия
  • Видове P-вълни
  • Справка IV: Възбудно-проводната система на сърцето
• Стъпка 6: PR-интервал
  • Синдроми на преждевременно възбуждане на камерите
  • Справка V: Радиочестотна аблация и криоаблация
  • Атриовентрикуларни блокове
  • AV блок I степен
  • AV блок II степен
  • AV блок III степен
  • Сино-атриални блокове
  • Пейсмейкъри
• Стъпка 7 QRS-комплекс
  • Наименуване на зъбците в QRS-комплекса
  • Нормалният QRS-комплекс
    • Нормалната продължителност на QRS-комплекса
    • Нормалното вътрешно отклонение
    • Нормалната форма на QRS-комплекса в прекордалните отвеждания
    • Нормалната форма на QRS-комплекса в периферните отвеждания
    • Ротация по и обратно на часовниковата стрелка
    • Нормалната амплитуда на QRS-комплекса
    • Ниски волтажи
  • Разчитане на електрокардиограма при надкамерен ритъм
    • Хипертрофия на камерите
      • Хипертрофия на лявата камера
      • Справка VI: Първични и вторични реполяризационни промени
      • Как възникват вторичните реполяризационни промени
      • Хипертрофия на дясната камера
      • Хипертрофия на двете камери
      • Справка VII: Хипертрофия на сърдечните кухини при различни заболявания
    • Вътрекамерни блокове
      • Десен бедрен блок
      • Ляв бедрен блок
      • Неспецифичен вътрекамерен блок
      • Ляв преден фасцикуларен блок
      • Ляв заден фасцикуларен блок
      • Десен бедрен блок с ляв преден фасцикуларен блок
      • Десен бедрен блок с ляв заден фасцикуларен блок
      • Сърдечна ресинхронизираща терапия (CRT)
    • Коронарна артериална болест
      • Справка VIII: Термини за миокардна исхемия
      • Остър коронарен синдром с персистираща ST-елевация
        • Норми за Q-зъбеца
        • ЕКГ промени при инфаркт с ST-елевация
        • Справка IX. Коронарни артерии и вени
        • Миокарден инфаркт на лявата камера
        • Миокарден инфаркт на дясната камера
        • Разпознаване на виновната коронарна артерия
        • Възникване на ЕКГ промените
        • Миокарден инфаркт с десен бедрен блок
        • Миокарден инфаркт с ляв бедрен блок
        • Миокарден инфаркт при пейсмейкъров ритъм
        • Справка X: Права и обратна задача на електрокардиографията
        • AV блокове при миокарден инфаркт
      • Остър коронарен синдром без персистираща ST-елевация
      • Хроничен коронарен синдром
    • Ритъмни нарушения
      • Механизъм
      • Видове
      • Екстрасистоли
      • Тахикардии
      • Трептене
      • Мъждене
      • Асистолия
      • Ритъмни нарушения при WPW синдром
      • Синдром на болния синусов възел
      • Кардиоверзия и дефибрилация
      • Погасяваща електрокардиостимулация
      • Имплантируеми кардиовертер дефибрилатори
• Стъпка 8: ST-сегмент
  • Нормалният ST-сегмент
  • Перикардит
  • Аритмогенна кардиомиопатия
  • Синдром на Бругада
  • Синдром на ранна реполяризация
  • Синдроми на J-вълната
• Стъпка 9: T-вълна
  • Нормалната посока на T-вълната
  • Нормалната форма на T-вълната
  • Нормалната амплитуда на T-вълната
  • Електролитни нарушения
  • Белодробна тромбоемболия
• Стъпка 10 QT-интервал
  • Нормалната продължителност на QT-интервала
  • Удължен QT-интервал
  • Скъсен QT-интервал
  • Каналопатии
  • Дигиталисов ефект

• Какво е добавено
• Какво е премахнато
• Какво остана непроменено