Българската "ерес" и Английската реформация

Книгата „Българската "ерес" и Английската реформация“ на проф. дфн Георги Василев е мащабно изследване върху богомилството и неговите възможни влияния върху Западна Европа, по-специално върху Англия в периода от XIV до XVII век. Авторът проследява духовните и интелектуални връзки между богомили, катари и английски реформатори, като предлага нов прочит на добре познати фигури от английската литература и история.

Централна теза на книгата е, че богомилството, възникнало в България през X век, чрез своите западни производни – патарени и катари, е оставило дълбоки следи в религиозните и социални движения на Средновековна Европа. Василев аргументира, че тези идеи са проникнали и в Англия, където стават част от основата на лолардството и предвещават Английската реформация.

Авторът разглежда в детайли Джон Уиклиф и движението на лолардите, като посочва техните паралели с богомилско-катарската традиция. Внимание се обръща и на Уилям Лангланд, чието произведение Piers Plowman носи следи от критическия дух на тези еретически учения. По същия начин се анализират и Уилям Тиндейл, преводачът на Библията на английски, Джон Милтън с неговата защита на свободата на съвестта, както и Уилям Блейк, чието визионерско творчество резонира с дуалистични мотиви и антиклерикален дух.

Василев подчертава, че Английската реформация не може да бъде разглеждана само като „островно“ явление, а трябва да се мисли в контекста на паневропейските духовни движения, започнали от Балканите. Така се разширява хоризонтът на познанието за културните и религиозните влияния между Изтока и Запада, поставяйки България в по-централно място в европейската духовна история.

Книгата е изградена върху богат исторически и литературен материал, включително сравнителни анализи, интерпретации на текстове и исторически извори. Чрез този интердисциплинарен подход Василев постига оригинално изследване, което предлага нови гледни точки както за историята на богомилството, така и за развитието на Английската реформация и английската литература от късното Средновековие и Ренесанса.

Изследването е посрещнато с международно признание, като редица учени подчертават неговата новаторска интерпретация и значението му за бъдещи изследвания върху връзките между българската духовна традиция и западноевропейската култура.