Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените „удобни чекмеджета“, първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие, са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи, книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това!
Време е да го възвърнем в българската култура такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто го искат силните на деня, за да им се обслужват плановете за глобализация. Родолюбието и глобализацията – материална и духовна – могат да съжителстват само чрез авторитети като Раковски. Изключено е бъдещата глобализация да има успех, ако не се подготвя колективното съзнание на народите, а това става чрез трудовете на Раковски, като публикуваните тука.
„Прозрения за българите. Историография“ от Георги Стойков Раковски е сборник, включващ неговите исторически трудове, които разкриват дълбокия му интерес към произхода и историята на българския народ. В този том са събрани значими произведения, сред които:
- „Писма о днешной Гърции и славянам в турска Европа“ – анализира политическото и културното състояние на славянските народи под османска власт.
- „Обзор на възток“ – разглежда взаимоотношенията между Изтока и Запада, като подчертава значението на българската култура в този контекст.
- „Черна гора“ – изследва историята и борбите на черногорския народ, правейки паралели с българската освободителна борба.
- „Български вероизповеден въпрос с фанариотите и други“ – обсъжда религиозните конфликти и стремежа на българите към църковна независимост.
- „Няколко речи О Асено Първому“ – отдава почит на цар Асен I, един от основателите на Второто българско царство.
- Други исторически трудове – включват разнообразни изследвания, които допълват разбирането за българската история и идентичност.
Този том предоставя ценни прозрения за историческите процеси, формирали българската нация, и подчертава значението на самосъзнанието и културната идентичност. Чрез трудовете на Раковски, читателят получава дълбок поглед върху борбите и стремежите на българите през вековете, както и върху влиянието на външните фактори върху развитието на нацията.
СЪДЪРЖАНИЕ
Няколко речи О Асено Първому. Великому царю българскому и сину му Асеню Второму, 1860
Глас едного българина, Белград, 1860
Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград, Белград 1860
Глас едного българина, Белград, 1860
Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград, Белград 1860
Други исторически трудове. 1860 - 1961 г.
- Народна песен (от 60 години). Индже войвода и кърджалиите;
- Забележки (към народна българска песен от 460 г.);
- Отговор на богославская гръцка брошура, 1860;
- Разговор о българскому свещеному въпросу;
- Начало движения католицизма в Българии;
- Драгоценни паметници за българская нова история;
- "Житие и страдания грешнаго Софрония".
Трудове от 1863 - 1867 г.
- Писма о днешной Гърции и славянам в турска Европа;
- Обзор на възток;
- Черна гора;
- Български вероизповеден въпрос с фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма, от Г. С. Раковского, 1864;
- Лекции;
- Кърджалиите;
- Българска старина, 1865;
- Българските хайдути, 1867.
Из творческата лаборатория на историка. Отделни бележки. Прошения и писма
- Из българското възраждане;
- Глас народен или летопис български. Бележник;
- За Западна Европа;
- Петербургский кабинет и България;
- Бележки;
- Увод за да почна;
- Дунавский лебед. Любословни български народен лист за наука и забава. В Одессе. Число 1, година 1. Обявление;
- Прошение до Одеската цензура. 25 юни 1859.
Из кореспонденцията на Раковски
- До Петър Ранов, януари 1857;
- До Димитър Т. Душанов, 28 януари 1857;
- До Иван Мавриди, 19 февруари 1857;
- До Александър Живков, 28 февруари 1857;
- До Никола Тъпчилещов, 20 май 1857;
- До Кръстю Тарпански, 3 май 1858;
- До Спиридон Н. Палаузов, 5 май 1858;
- До Драган Цанков, 15 май 1858;
- До Киро Х. Петров, 15 май 1858;
- До Спиридон Н. Палаузов, 20 май 1858;
- До Николай М. Тошков, 1 май 1860;
- До Йосиф Дайнелов, 1 февруари 1861.
Планове, обръщения и позиви за въстания и други документи, свързани с борбата за свобода
- План за освобождение на България, лятото на 1858;
- План за освобождението на България, 1861;
- Статут за привременно българско началство в Белград, 15 юни 1862;
- Позив към българите за въстание, 1 август 1862;
- Бележки за четата на Хаджи Ставри, август 1862;
- Позив към българите от края на 1862;
- Закон за българските чети, 1 януари 1867.
Бележки
Някои изяснения по съдържанието на том трети
Историографското наследство на Георги Стойков Раковски
Бележки към текста
Именен показалец
Някои изяснения по съдържанието на том трети
Историографското наследство на Георги Стойков Раковски
Бележки към текста
Именен показалец
- Автор:Георги Стойков Раковски
- Издателство:Хелиопол
- ISBN:9789545783913
- Година:2021
- Страници:502
- Корици:меки
- Състояние:отлично