Образът има душа. Художествените произведения създават образи, които получават самостоятелен живот извън създателя си. Те живеят дълго или по-кратко според степента на своята жизненост и обаятелност. Тези образи притежават собствена душа. А в своя диалог „Федър“ Платон твърди, че всяка душа е безсмъртна, защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. Творците усещат и човешката, и природната душа и се стремят да разгадаят нейната неуловима същност, повече интуитивно, отколкото съзнателно. Представят си я и се опитват да я уловят в различните ѝ ипостаси, мечтаейки да я изобразят, изразят или пресътворят чрез метафори, символи, алегории, алюзии, зад които често надничат архетипни послания.
Образите, които сътворяват художниците, имат не само пластическо изражение. Те пресъздават човешките чувства, страсти, съзерцания и динамика. Улавят и най-фините трептения на живата природа. В пейзажите и натюрмортите търсят нейните невероятни и чудодейни превъплъщения, искат да почувстват диханието ѝ. Следователно ги привличат главно измеренията на очовечената природа и оприроденият човек, огнената жива сила, която одухотворява материята. При цялата си индивидуална специфика художниците имат съпоставими подходи към художествената енергия на образа. В своите пластически конструкции те винаги търсят душата на образа и мечтаят да осмислят способността му да приема най-различни форми.
„Душата на образа“ е изследване на връзката между творческия акт и духовната енергия, която оживява изкуството. Иван Гранитски разглежда изкуството като инструмент за разгадаване на света, като средство за изразяване на неуловимата човешка и природна душа. Авторът изтъква, че художниците използват интуитивния си усет, за да улавят същността на душата, като я пресъздават чрез богатството на символи, метафори и алегории. Творческият процес е не само акт на създаване, но и дълбок философски диалог със самата същност на живота и природата.
Гранитски изследва как изкуството отразява човешките чувства и страсти, но и как то успява да улови пулса на природата. Художникът вижда природата не само като фон, а като живо и динамично присъствие, което взаимодейства с човека. В тази връзка, книгата разглежда симбиозата между материалното и духовното, между материята и душата, която съществува във всяко произведение на изкуството.
Централна тема на книгата е идеята, че изкуството не просто представя реалността, а я трансформира, като ѝ придава духовна дълбочина и многопластовост. Образите, които създават творците, живеят дълго, защото носят в себе си пулса на безсмъртната душа.
- Автор:Иван Гранитски
- Издателство:Захарий Стоянов
- ISBN:9789540918273
- Година:2024
- Страници:601
- Корици:твърди
- Състояние:отлично