Времетръс

През 2001 година неизправност в пространствено-времевия континуум хвърля Вселената в криза и причинява свиване, което връща всички с една декада назад. Така целият свят се впуска в десетгодишно дежавю, в което нищо не се променя. Свободната воля, която и бездруго е в основата на всички проблеми, е отменена, всяко живо и неживо нещо се движи на автопилот. В тази метафора на неизменното повторение виждаме как историята се превърта до абсолютна безкрайност...

Вечен критик на съвременното общество и безграничен хуманист, във Времетръс Кърт Вонегът лелее изгубеното въображение, отнето ни от машините, които потъпкват човешката мисъл. Тази паметна книга е сладко-горчивото му сбогуване, което ни насърчава да си припомним какво е да останеш човек - въпреки всичко.

Времетръс е последният роман на Кърт Вонегът и с право е описван като един от най-добрите му. В тази книга, осеяна с автобиографични анекдоти, американският модерен класик отдава заслужена почит на своето алтер его Килгор Траут - писател, колкото реален, толкова и измислен.
"Любопитна смесица от мъдрост и горчивина, от остроумие и примирение..."
Сан Диего Юниън-Трибюн

Времетръс е едно от най-нестандартните и автобиографични произведения на Кърт Вонегът, в което авторът съчетава научна фантастика, сатира и философски размисъл за човешката свобода. Романът разглежда идеята за хронологичен срив – момент, в който времето внезапно се връща назад с десет години, принуждавайки хората да преживеят живота си отново, но без право на избор и без да могат да променят нищо.

Този „времетръс“ разкрива колко често хората живеят механично, движени от навици, а не от свободна воля. Вонегът поставя под въпрос детерминизма, показвайки, че когато действията ни са предварително зададени, личната отговорност и смисълът започват да се разпадат. Основен акцент е темата за случайността, която авторът вижда като движеща сила в живота.

В книгата присъства и неговият многократно използван герой Килгор Траут, който този път играе централна роля – той се превръща в своеобразен спасител, когато времето отново „тръгва напред“ и хората трябва да решават сами какво да правят. Така свободата внезапно се оказва тежест, а отговорността – изпитание за цялото общество.

С типичната си ирония, хуманизъм и непоклатим скептицизъм, Вонегът коментира абсурдите на модерния свят, технологичния прогрес, властта и егоизма на човешката природа. „Времетръс“ е роман, който подтиква читателя да се замисли дали наистина управляваме живота си или просто се плъзгаме по „релси“, създадени от миналото и навиците.