Ключ на българския език
Цена:
20.00лв.
€10.23
-
Код:10293
-
Тегло:0.250 кг
Книгата е започната в Одеса през 1858 г.
Издадена от Киро Стоянов, племенник на Раковски в Букурещ през 1885 г.
Четвърто издание.
Препис: Д-р Николай Иванов Колев.
"Драги читателю,
В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ.
Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за всенародно въстание, след неуспеха на легията да пренесе борбата от Сърбия в България, познаваме го и като писател, но малцина знаят, че той е и един блестящ български учен.
В тази книга Раковски извършва удивителни анализи на структурата на българския език и неговият произход, като от този анализ извежда неговата древност, произхода му от самскритския и индо-зендския език, връзката на старобългарските вярвания и обичай с тези, описани в книгата Авеста от Хиндистан. Това е първият български ренесансов историк, който доказва, че българската писменост е много древна и не е създадена от Кирил и Методий, че покръстването на македонските, тракийските и илирийски българи е първото в Европа, далеч преди гръцкото, и че покръстването на Преславския двор се отнася само за непокръстената част от българите.
Раковски обръща внимание на Херодотовия текст, че тракийците след индийците са вторият по големина народ, и стига до извода, че българите, както и целият славянски свят, са наследници на тракийците, че името българи е предшествало името славяни. Той показва, че пея и славя е едно и също в стария ни правопис и произношение, и че високоразвитият тракийски народ пеяни и славяни са едни и същи народи, бойната сила на Александър.
Анализът на древните източници води до извода, че балканските българи никога до падането на България под турско робство не са губили своята независимост, и често, викайки сънародници отвъд Дунав и Волга, са нанасяли значителни поражения на римляните след Траяновите завоевания. В тези войни обичайно българи воюват с българи.
Раковски вижда кулминацията на тези войни в създадената от българина Костадин Велики Източна римска империя, чиито основни материални, военни и интелектуални ресурси съставляват тракийските, македонските и илирийските българи, излъчвали императори и пълководци. След временните победи на Рим при император Юлиан, Раковски вижда отмъщението на Атила над империята като възстановяване на огромната българска държава, и за него владетели като Атила, Заберган и Кубрат са български владетели.
Интересен е анализът на състоянието на гърците след погромите, нанесени от Филип, Александър и неговите генерали, както и на римските легиони, свеждайки Атика до област, населена от шепа народи, управлявана като малка област на провинция Македония.
Анализът на стопанския модел на гърците показва, че те възприемат светилищата на всички околни народи, изграждат система, основаваща се на поток от поклонници, продавайки им всичко, включително разврат в Коринт, укорен в писмата на апостол Павел. Това води до липса на интерес към монотеизма. Раковски критикува как гърците преиначават историята, например, че били изпратили Александър в Азия и били избрани от Светия Дух за разпространяване на християнството на гръцки език. Анализът му включва и френските народи, съставени от славянски изселници, чиито друидизъм и предхристиянски обичаи съвпадат с българските, а имената на владетелите се разбират чрез българския език.
Раковски обръща внимание на народни песни, възпяващи галатските войни на Балканите в III век пр. Хр., и след съпоставка със записки на латински и елински историци констатира, че българският народ има реален спомен в епоса за тези събития. В 2008 г. издателство Хелиопол направи третото, фототипно издание на книгата, но за широка публика текстът е труден, затова Николай Иванов Колев издава препис на съвременен български. Старобългарските народни песни и цитати са дадени със стара азбука, същото се отнася за старите думи при етимологичния анализ.
Раковски използва оригинални термини, като повестност, мъдрословие, любословие, баснословие, Бабилон, самскритски език, земеописание, здравомислие, езикоизследователи, мечтаен, разборно разсъждение, посланици, отказвайки чужди заимствания. Той анализира произхода на франките, наследници на гали, вандали и алани, доказвайки чрез лични имена (Meroveus, Clovis, Clodomir, Clotair, Chari-bert, Sigebert, Dago-bert), че са славянски, а не германски народ. Първият издател посочва, че Раковски би издал книгата по друг начин, но не е позволено да се променя оригиналният ръкопис.
Надявам се, драги читателю, тази книга да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература."
Николай Иванов Колев
„Ключ на българския език“ на Г. С. Раковски, преписан от д-р Николай Иванов Колев, е едно от най-значимите произведения на Българското възраждане, проследяващо произхода и древността на българския език и писменост. Проектът започва в Одеса през 1858 г., а книгата е издадена след смъртта на автора от племенника му Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г..
Раковски анализира старобългарския език, старобългарските вярвания и обичаи, съпоставя ги със самскритския и индо-зендския език и книгата Авеста, доказвайки, че българската писменост е много по-древна от приписваното ѝ от Кирил и Методий. Той разглежда тракийския произход на българите, балканските българи, славянския свят и тяхната историческа непрекъснатост, както и събитията на галатските войни, анализирайки народни песни, епически текстове, Херодотови и латински източници.
Книгата съдържа и критичен анализ на гърците и френските народи, проследяваща стопански, културни и религиозни модели. Раковски използва оригинални български термини, като повестност, мъдрословие, баснословие, земеописание, здравомислие, вместо чужди заимствания, за да запази автентичността на езика и историческия контекст. Преписът на Колев го прави достъпен за съвременния читател, като същевременно запазва старата азбука при народни песни и цитати и етимологични анализи.
СЪДЪРЖАНИЕ
Няколко думи за този препис
От първия издател, 1885 г.
Предговор
Основата на ключа на българския език
Старо-българското АСБУКИ
Народни песни възпоменаващи Галатите в България, пени и до днес от народа
Повествователни и разборни доказателства: че българите са имали писменост и книжнина преди кръщенето на Преславския двор и че не са били кръстени от гърците,нито напето Свето писание е превод от гръцки и прочие
От първия издател, 1885 г.
Предговор
Основата на ключа на българския език
Старо-българското АСБУКИ
Народни песни възпоменаващи Галатите в България, пени и до днес от народа
Повествователни и разборни доказателства: че българите са имали писменост и книжнина преди кръщенето на Преславския двор и че не са били кръстени от гърците,нито напето Свето писание е превод от гръцки и прочие
Кръщенето на Преславския двор според легендите
Словенската писменост по легендата
Бележки относно келтите
Имена на келто-кимбрите
Kimbri, Kimmerii
За Боите
Забележки върху друидизма
Имена на келто-кимбрите
Kimbri, Kimmerii
За Боите
Забележки върху друидизма
-
Автор:Г. С. Раковски
-
Издателство:Гута-Н
-
ISBN:9786197444629
-
Година:2022
-
Страници:148
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично