Парижката Света Богородица
Цена:
30.00лв.
-
Код:10197
-
Тегло:0.800 кг
"Виктор Юго безспорно е най-големият талант на Франция."
Фьодор Достоевск
Фьодор Достоевск
Парижката Света Богородица, връх в творчеството на Виктор Юго, е сред най-значимите и обичани романи, писани някога. Уродливият и благороден звънар Квазимодо, красивата и обречена улична танцьорка Есмералда, зловещият и изтерзан архидякон Клод Фроло са персонажи, оставили незаличима следа в световната литература и култура. Преплитайки фатално съдбите им в своя най-голям шедьовър, колосът Юго ни завещава вечни истини за противоречията в човешката природа, последиците от социалната неправда и непрестанната битка между жестокостта и състраданието...
Изключителен разказвач и хуманист, френският писател улавя духа на преломните времена в края на XV век и изкусно го зазижда във величавата готическа катедрала - същинския главен герой в тази история за любов, изкуство, вяра и свобода. Затова и днес, когато Нотр Дам е възродена след унищожителния пожар от април 2019 година, безсмъртният роман на Юго свидетелства по-ярко от всякога, че именно той я е превърнал в символ не просто на Париж, но и на най-върховното у човека.
„Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго е класически роман, който преплита драматични съдби, социална критика и величественото величие на средновековния Париж. Действието се развива през XV век, в сянката на катедралата Нотр Дам, която играе централна роля като символ на вярата, историята и изкуството. Романът разглежда теми като любов, саможертва, несправедливост и стремеж към красота и свобода. Юго представя персонажи с дълбоки емоции и сложни мотивации, които влизат в конфликт с ограниченията на обществото и собствената си съдба.
Виктор Юго изгражда незабравими персонажи - сред тях са гърбушкото Квазимодо, безнадеждно влюбен в циганката Есмералда, Клод Фроло, свещеникът, измъчван от призрака на собствената си обреченост, Клопен Труйлфу, кралят на просяците, и Луи XI, крал на Франция. Създадено с дълбоко усещане за трагическа ирония, това произведение е въплъщение на изключителното въображение и основната идея в творчеството на Виктор Юго. А тя, както казва Ф. М. Достоевски в предговора към руското издание на романа, е "основната идея на цялото изкуство на деветнайсети век и като художник Виктор Юго е може би първият ѝ предвестник. Това е идея християнска и високонравствена, а нейната формула е възстановяването на загиващия човек, смазан от гнета на обстоятелствата, от застоя на вековете и обществените предразсъдъци. Това е идеята за оправдаването на унизените и всички отритнати от обществото. Кой не би се досетил, че Квазимодо е олицетворение на угнетения и презрян средновековен френски народ, глух и обезобразен, надарен само със страшна физическа сила, в който накрая се пробужда любовта и жаждата за справедливост, а заедно с тях и съзнанието за своята правда и още неначената, неизчерпаема мощ."
Квазимодо е осакатен и грозен, но въпреки това е способен на дълбока и безкористна любов. Той е осиновен и възпитан от Клод Фроло, който в романа е представен като сложна и противоречива личност – архидякон с огромно знание, но също така подвластен на разрушителна страст към Есмералда. Въпреки че Фроло е носител на високо духовно звание, той е готов на всичко, за да задоволи своите желания, включително измама и насилие.
Квазимодо е осакатен и грозен, но въпреки това е способен на дълбока и безкористна любов. Той е осиновен и възпитан от Клод Фроло, който в романа е представен като сложна и противоречива личност – архидякон с огромно знание, но също така подвластен на разрушителна страст към Есмералда. Въпреки че Фроло е носител на високо духовно звание, той е готов на всичко, за да задоволи своите желания, включително измама и насилие.
Есмералда е символ на чистота, красота и свобода. Тя се превръща в обект на обожание за Квазимодо и Фроло, но също така привлича вниманието на Капитан Феб, който е въплъщение на светския чар и лекомислието. Тази триъгълна любов поражда конфликти, предателства и трагедии.
Юго използва катедралата Нотр Дам като централно място, което не само обединява персонажите, но и символизира сложността на човешкия дух и историята на Париж. В своите описания на катедралата авторът изразява любовта си към готическата архитектура и тъгата си поради разрушителното влияние на времето и човешкото безразличие към културното наследство.
Романът разглежда също така социалните проблеми на епохата, като неравенството, бедността и предразсъдъците към различните. Есмералда е представител на маргинализирана група, която е обект на несправедливост и обществено презрение, докато Квазимодо е въплъщение на отхвърления заради външния си вид.
Трагичният финал на романа подчертава вечния конфликт между любовта и властта, духовното и светското, доброто и злото. Квазимодо, въпреки своето физическо уродство, показва величието на човешкия дух, като жертва живота си в името на любовта към Есмералда. Фроло, от друга страна, се превръща в жертва на собствените си слабости и страсти.
„Парижката Света Богородица“ е произведение, което оставя трайно впечатление със своята сложност, дълбочина и изящество. Юго съчетава исторически реализъм с романтична поетика, като създава незабравимо литературно пътешествие в света на средновековна Франция.
В книгата са включени 235 подбрани илюстрации от най-популярните илюстровани издания на романа през XIX век. Авторите са известни френски илюстратори, създали запомнящи се графични образи на главните герои и реалистично пресъздаващи историческата обстановка в Париж по време на действията. Включени са и няколко илюстрации на самия Виктор Юго.
- Автор:Виктор Юго
- Издателство:ИнфоДАР
- ISBN:9786192440190
- Година:2024
- Страници:610
- Корици:твърди
- Състояние:отлично
