"Съмнението е баща на откривателството."
Галилей
Галилей
Цитирам Галилей с риск да започна с противоречие - как да въведа читателя в Помагало, практическо ръководство за опознаване на децата със специфични потребности, правейки го откривател чрез съмнението?
И какво може (и е добре) да бъде поставено под въпрос? Как това да бъде текст, написан в съ-авторство между мен (като представител на определени идеи и практика) и Вас - търсещите отговори? Как да предположа, че Вие сте най-добрите специалисти в собствената си практика, тъй като я познавате и преживявате, без да знам колко близо сте до професионалните стандарти? И как този текст да бъде вдъхновение да пре-откриете себе си (защото срещата със заболяването активира различни усещания, чувства), детето със специфични потребности, работата си?
Амбициозна задача (може би) свързана с поставянето на (и под) въпрос на информацията, но изваждаща ни от позицията на сенки, наизустили определено знание, повтарящи (единствено) чужди мисли. Припомнете си Кен Робинсън, Франсоаз Долто, Жак Лакан... И от друга страна убеждението ми, че не можеш да научиш някой на нещо когато решиш - преживяването е това, което е от значение.
Пре-по-даването е преживяване, Живот, съпровождане на този, който върви по Пътя на знанието. Така, разбрали за стремежа ми при писането да (си) задаваме въпроси, да (се) преоткриваме, ви правя съпричастни, съ-мишленици и съ-отговорни за следващите страници.
Дете със специални образователни потребности, дете със специфични потребности, дете с увреждане, "трудно дете" - все определения за едно и също - за дете, което има затруднения и поставя въпроси, на които често е трудно да бъде отговорено. И поради липсата на опит, и поради липсата на професионална подготовка, поради трудността да приемеш заболяването, да си отговориш на въпроса: "Защо му се е случило? С какво е виновно, за да страда? " или спасителното: "Нищо не разбира, няма смисъл от никакви усилия".
Тези деца ни провокират - професионално и лично. Поставят ни въпроса за Спарта и етичния проблем за правото на живот, за изкуплението на греховете и за научаването ни чрез тях, за промисъл, който не можем да разберем (или е необходимо време). Това са деца, които са търпеливи с нас и нашето неразбиране, които понасят да експериментираме, докато се научим и са агресивни, когато не могат да направят нищо, за да се впишат в света. Предлагам Ви да пишем в съ-авторство, отговорили си някак на всички тези въпроси или с(ъ)брали се в Желанието да се развиваме.
За начало - отговорете си на следните въпроси (няма скала, по която да (се) анализирате - усетете идеята):
- Какво ми е необходимо при работата с деца със специфични потребности (и техните семейства)?
- Как мога да бъда провокиран, за да творя, изобретявам?
- Имам ли отговор на въпросите: "Какво е възможно да се направи? " и "Как? "
- Открил ли съм възможностите, способностите на Детето, без да акцентирам върху заболяването, диагнозата (мисленето за нея като особеност, не като дефицит)?
- Защо искам да прочета тази книга? (Ако отговорът е: "Защото трябва" - оставете я за друго време).
С риск читателите, които търсят "готови отговори" (в стил рецепта за ...), да бъдат разочаровани, ви предлагам да опитате, да експериментирате идеите, които ви хрумнат, четейки.
Книгата Да разберем детето със специфични потребности представлява задълбочено помагало за родители, педагози и специалисти, които искат да изградят по-осъзнат и емпатичен подход към деца със специфични образователни потребности. Тя предлага уникален поглед върху психологията, емоционалния свят и потребностите на всяко дете, като изследва как специфичните затруднения могат да бъдат разбрани не като дефицити, а като разнообразие на възможности и потенциал. Авторката, като опитен специалист и психолог, използва практическа методология, включваща реални примери, анализи на случаи и насоки за интерактивна работа, които да подкрепят развитието на детето и да насърчат самопознание у родителите и педагозите.
Книгата акцентира върху важността на съмнението и активното наблюдение, които превръщат читателя в откривател на индивидуалния свят на детето. Разглеждат се стратегии за комуникация, творческа провокация, стимулиране на способностите и трансформиране на предизвикателствата в обучителни и социални успехи. Освен практическите насоки, текстът поставя и етични и философски въпроси относно правото на живот, ценността на уникалността и отговорността на възрастните в процеса на обучение и съпровождане.
Особено внимание се отделя на емоционалното съпровождане, толерантността и изграждането на интегративна среда, в която детето се чувства разбрано и подкрепено. Чрез реални примери, въпроси за самоанализ, и насоки за практическо приложение, книгата вдъхновява читателя да преоткрие себе си, да се учи заедно с детето и да създаде сътрудничество между всички участници в процеса. Тя предлага един нов подход към образованието, който излиза извън стандартите и шаблоните, стимулирайки креативност, любопитство и активно участие в развитието на детето със специфични потребности, като подчертава значението на преживяването като основен инструмент за учене и растеж.
-
Автор:Моника Богданова
-
Издателство:Младежки форум 21 век
-
ISBN:9786199015025
-
Година:2013
-
Страници:80
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично