Да разберем детето със специфични потребности
Цена:
19.00лв.
-
Код:11235
-
Тегло:0.200 кг
"Съмнението е баща на откривателството."
Галилей
Цитирам Галилей с риск да започна с противоречие - как да въведа читателя в Помагало, практическо ръководство за (о)познаване на децата със специфични потребности, правейки го откривател чрез съмнението?
И какво може (и е добре) да бъде поставено под въпрос? Как това да бъде текст, написан в съ-авторство между мен (като представител на определени идеи и практика) и Вас - търсещите отговори? Как да предположа, че Вие сте най-добрите специалисти в собствената си практика, тъй като я познавате и преживявате, без да знам колко близо сте до професионалните стандарти? И как този текст да бъде вдъхновение да пре-откриете себе си (защото срещата със заболяването активира различни усещания, чувства), детето със специфични потребности, работата си?
Амбициозна задача (може би) свързана с поставянето на (и под) въпрос на информацията, но изваждаща ни от позицията на сенки, наизустили определено знание, повтарящи (единствено) чужди мисли. Припомнете си Кен Робинсън, Франсоаз Долто, Жак Лакан... И от друга страна убеждението ми, че не можеш да научиш някой на нещо когато решиш - преживяването е това, което е от значение.
Пре-по-даването е преживяване, Живот, съпровождане на този, който върви по Пътя на знанието. Така, разбрали за стремежа ми при писането да (си) задаваме въпроси, да (се) преоткриваме, ви правя съпричастни, съ-мишленици и съ-отговорни за следващите страници.
Дете със специални образователни потребности, дете със специфични потребности, дете с увреждане, "трудно дете" - все определения за едно и също - за дете, което има затруднения и поставя въпроси, на които често е трудно да бъде отговорено. И поради липсата на опит, и поради липсата на професионална подготовка, поради трудността да приемеш заболяването, да си отговориш на въпроса: "Защо му се е случило? С какво е виновно, за да страда? " или спасителното: "Нищо не разбира, няма смисъл от никакви усилия".
Тези деца ни провокират - професионално и лично. Поставят ни въпроса за Спарта и етичния проблем за правото на живот, за изкуплението на греховете и за научаването ни чрез тях, за промисъл, който не можем да разберем (или е необходимо време). Това са деца, които са търпеливи с нас и нашето неразбиране, които понасят да експериментираме, докато се научим и са агресивни, когато не могат да направят нищо, за да се впишат в света. Предлагам Ви да пишем в съ-авторство, отговорили си някак на всички тези въпроси или с(ъ)брали се в Желанието да се развиваме.
За начало - отговорете си на следните въпроси (няма скала, по която да (се) анализирате - усетете идеята):
1. Какво ми е необходимо при работата с деца със специфични потребности (и техните семейства)?
2. Как мога да бъда провокиран, за да творя, изобретявам?
3. Имам ли отговор на въпросите: "Какво е възможно да се направи? " и "Как? "
4. Открил ли съм възможностите, способностите на Детето, без да акцентирам върху заболяването, диагнозата (мисленето за нея като особеност, не като дефицит)?
5. Защо искам да прочета тази книга? (Ако отговорът е: "Защото трябва" - оставете я за друго време).
С риск читателите, които търсят "готови отговори" (в стил рецепта за ...), да бъдат разочаровани, ви предлагам да опитате, да експериментирате идеите, които ви хрумнат, четейки.
Галилей
Цитирам Галилей с риск да започна с противоречие - как да въведа читателя в Помагало, практическо ръководство за (о)познаване на децата със специфични потребности, правейки го откривател чрез съмнението?
И какво може (и е добре) да бъде поставено под въпрос? Как това да бъде текст, написан в съ-авторство между мен (като представител на определени идеи и практика) и Вас - търсещите отговори? Как да предположа, че Вие сте най-добрите специалисти в собствената си практика, тъй като я познавате и преживявате, без да знам колко близо сте до професионалните стандарти? И как този текст да бъде вдъхновение да пре-откриете себе си (защото срещата със заболяването активира различни усещания, чувства), детето със специфични потребности, работата си?
Амбициозна задача (може би) свързана с поставянето на (и под) въпрос на информацията, но изваждаща ни от позицията на сенки, наизустили определено знание, повтарящи (единствено) чужди мисли. Припомнете си Кен Робинсън, Франсоаз Долто, Жак Лакан... И от друга страна убеждението ми, че не можеш да научиш някой на нещо когато решиш - преживяването е това, което е от значение.
Пре-по-даването е преживяване, Живот, съпровождане на този, който върви по Пътя на знанието. Така, разбрали за стремежа ми при писането да (си) задаваме въпроси, да (се) преоткриваме, ви правя съпричастни, съ-мишленици и съ-отговорни за следващите страници.
Дете със специални образователни потребности, дете със специфични потребности, дете с увреждане, "трудно дете" - все определения за едно и също - за дете, което има затруднения и поставя въпроси, на които често е трудно да бъде отговорено. И поради липсата на опит, и поради липсата на професионална подготовка, поради трудността да приемеш заболяването, да си отговориш на въпроса: "Защо му се е случило? С какво е виновно, за да страда? " или спасителното: "Нищо не разбира, няма смисъл от никакви усилия".
Тези деца ни провокират - професионално и лично. Поставят ни въпроса за Спарта и етичния проблем за правото на живот, за изкуплението на греховете и за научаването ни чрез тях, за промисъл, който не можем да разберем (или е необходимо време). Това са деца, които са търпеливи с нас и нашето неразбиране, които понасят да експериментираме, докато се научим и са агресивни, когато не могат да направят нищо, за да се впишат в света. Предлагам Ви да пишем в съ-авторство, отговорили си някак на всички тези въпроси или с(ъ)брали се в Желанието да се развиваме.
За начало - отговорете си на следните въпроси (няма скала, по която да (се) анализирате - усетете идеята):
1. Какво ми е необходимо при работата с деца със специфични потребности (и техните семейства)?
2. Как мога да бъда провокиран, за да творя, изобретявам?
3. Имам ли отговор на въпросите: "Какво е възможно да се направи? " и "Как? "
4. Открил ли съм възможностите, способностите на Детето, без да акцентирам върху заболяването, диагнозата (мисленето за нея като особеност, не като дефицит)?
5. Защо искам да прочета тази книга? (Ако отговорът е: "Защото трябва" - оставете я за друго време).
С риск читателите, които търсят "готови отговори" (в стил рецепта за ...), да бъдат разочаровани, ви предлагам да опитате, да експериментирате идеите, които ви хрумнат, четейки.
- Автор:Моника Богданова
- Издателство:Младежки форум 21 век
- ISBN:9786199015025
- Година:2013
- Страници:80
- Корици:меки
- Състояние:отлично
