Отправената към мен покана да говоря за “Психоанализа и вяра” първоначално ме подтикна да се откажа. Съпоствянето на двата термина, на двете области, които те определят, изглежда, включва помирението или противопоставянето им, докато психоанализата, напротив, извлича своята епистемологическа стойност и практическа ефикасност от утвърждаването на автономността си.
Но функцията на психоанализата не е ли да изслуша всички питания, разбира се, не за да им отговори, а за да ги измести, изясни, разложи? Едно питане, било то и интелектуално, разкрива страдание. В темата на нашата дискусия навярно се прикриват както страданието на религиозния, така и онова на рационалистичния дискурс, а също и някакви определено по-лични неудволетвореност или безпокойство. Да се опитаме просто да ги приемем и евентуално да изострим слуха си към друг смисъл.
- Автор:Юлия Кръстева
- Година:1992
- Страници:64
- Корици:меки
- Състояние:отлично