За буквите
Цена:
25.00лв.
-
Код:9992
-
Тегло:0.270 кг
В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий.
След падането на България под турско робство, културата на българския народ е подложена на невероятно унищожение, чрез избиване на интелигенцията и унищожаване на българската книжнина. Този процес се ожесточава особено много в XVIII в., когато чрез подкупи управлението на българската национална църква се дава на гръцкото духовенство. Преди времето на Паисий Хилендарски, българският народ е на път да загуби напълно своето национално самосъзнание. В такъв случай възниква въпросът: Как след 400 години жестоко турско робство се събуди интересът към съдбата на нашите първоучители Кирил и Методий?
За първи път в ново време в България, празникът на просветата е бил празнуван в град Пловдив, в архиерейското класно училище Св. Св. Кирил и Методий от учителя му Йоаким Груев на 11 / 24.05.1855 г. Тази дата той определил като празник на българското училище, защото намерил в киевски богословник една бележка, че св. Кирил и св. Методий се славят на 11 май по стар стил.
Възстановяването на делото на българските първоучители е по-скоро емоционално, желаещо неминуемо да възбуди самосъзнанието на българския народ за своята история и култура, но по такъв начин, че да не предизвиква гнева на турските власти. То не е резултат на строги научни изследвания, кой какъв принос има в развитието на писмеността и т.н., а се основава главно на запазените легенди, доколкото са били достъпни по онова време за просветените българи. По този начин се възстановява култът към светите братя, който днес е част от самосъзнанието на всеки българин. Това се изразява в химни, стихотворения, романи, писани от забележителни творци, празненства, организирани по един и същ начин, възпроизвеждащи тези песни и стихотворения. И слава Богу, че това е така! Този процес наистина допринесе за възстановяването на българската култура, както никой друг процес.
Но днес, когато се опитваме да възстановим историята чрез формалната логика използвайки съхранените факти възниква по-различна картина от емоционалната, с която сме свикнали. Като изучаваме непреднамерено фактите стигаме до изводи, които са извън култа към Кирил и Методий и представят тяхното дело в светлината на създатели на Първата масова образователна система на българи и славяни, но не като създатели на азбуки, както емоционално много хора възприемат това. Това ни най-малко не омаловажава тяхното дело.
Д-р Николай Иванов Колев
След падането на България под турско робство, културата на българския народ е подложена на невероятно унищожение, чрез избиване на интелигенцията и унищожаване на българската книжнина. Този процес се ожесточава особено много в XVIII в., когато чрез подкупи управлението на българската национална църква се дава на гръцкото духовенство. Преди времето на Паисий Хилендарски, българският народ е на път да загуби напълно своето национално самосъзнание. В такъв случай възниква въпросът: Как след 400 години жестоко турско робство се събуди интересът към съдбата на нашите първоучители Кирил и Методий?
За първи път в ново време в България, празникът на просветата е бил празнуван в град Пловдив, в архиерейското класно училище Св. Св. Кирил и Методий от учителя му Йоаким Груев на 11 / 24.05.1855 г. Тази дата той определил като празник на българското училище, защото намерил в киевски богословник една бележка, че св. Кирил и св. Методий се славят на 11 май по стар стил.
Възстановяването на делото на българските първоучители е по-скоро емоционално, желаещо неминуемо да възбуди самосъзнанието на българския народ за своята история и култура, но по такъв начин, че да не предизвиква гнева на турските власти. То не е резултат на строги научни изследвания, кой какъв принос има в развитието на писмеността и т.н., а се основава главно на запазените легенди, доколкото са били достъпни по онова време за просветените българи. По този начин се възстановява култът към светите братя, който днес е част от самосъзнанието на всеки българин. Това се изразява в химни, стихотворения, романи, писани от забележителни творци, празненства, организирани по един и същ начин, възпроизвеждащи тези песни и стихотворения. И слава Богу, че това е така! Този процес наистина допринесе за възстановяването на българската култура, както никой друг процес.
Но днес, когато се опитваме да възстановим историята чрез формалната логика използвайки съхранените факти възниква по-различна картина от емоционалната, с която сме свикнали. Като изучаваме непреднамерено фактите стигаме до изводи, които са извън култа към Кирил и Методий и представят тяхното дело в светлината на създатели на Първата масова образователна система на българи и славяни, но не като създатели на азбуки, както емоционално много хора възприемат това. Това ни най-малко не омаловажава тяхното дело.
Д-р Николай Иванов Колев
- Автор:д-р Николай Иванов Колев (Гута)
- Издателство:Гута - Н
- ISBN:9786197444605
- Година:2022
- Страници:192
- Корици:меки
- Състояние:отлично
