Деца играят вън

В едно свое интервю за „Лира.бг“ от 2012 г. на въпроса на Румен Всилев: „Забелязвате ли опустелите от деца софийски улици, когато, разбира се, сте в столицата? Няма го оня характерен детски глъч отпреди 20, а и повече години. На какво се дължи това – на интернет, на престъпността, на скъсаните семейни  връзки?…” големият наш писател Георги Данаилов  отговаря: „Децата вече не играят вън. Улицата и дворовете днес не са места за детски сборища, а местопрестъпления. Това е лошо предзнаменование. За жалост не само за децата, но и за света. А причините са много. Иска ми се да отговоря като сър Томас Бичъм: „Два пъти съм обиколил света и впечатленията ми са лоши”.

Има много горчива истина в тези думи на големия наш писател и драматург и те със сигурност ни карат да се замислим. Но дори и децата да не играят вече вън, чудесното е, че книгата, породила словесната игра, продължава да се радва на голям интерес. Затова „Хеликон” я предлага в ново издание на своите читатели и на ценителите на творчеството на Георги Данаилов. Защото наред със скепсиса си, той ни завеща и много мъдрост: „Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят.”