Реймско евангелие

I част на кирилица: св. Прокопий Сазавски, около 1030 г.
II част на глаголица: монаси от Емауския католически манастир, Прага, 1395 г.

"Драги читателю,

В ръцете си държиш фототипно копие от една българска светиня, а именно текстове на Глаголица и Кирилица на прочутото Евангелие, над което са били заклевани всички френски владетели в катедралата на град Реймс. Реймското евангелие е пергаментен ръкопис, състоящ се от две части: първата от 32 страници, написана с българска кирилица, и втората, от 62 страници, написана с българска глаголица.

Първата част съдържа Празнични четения на Евангелието за периода 1.IX – 9.III според православния обред. В този ръкопис е използвана уникалната българска буква ѫ (юс). По сведения, известни на Васил Априлов през 1841 г., това Евангелие е писано преди 1053 година, или около 1030.

Втората част съдържа Апостолски послания и празнични паремии за периода 27.X – 9.III според католическия обред и е написана през 1395 г. от монаси на Емауския католически манастир, основан в Прага през 1347 година с богослужение на български език. В края на глаголическата част има кратка бележка, според която Кирилската част е написана от св. Прокопий Сазавски.

Днес ръкописът се съхранява в Трезора на библиотеката в Реймс, и достъпът до него се разрешава само в изключителни случаи. През 2005 година, с посредничеството на Лъчезар Тошев, председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание, и монсеньор Джузепе Леанца, апостолически нунций в България, бе предоставено електронно цветно копие на Реймското Евангелие на компакт диск."

Д-р Николай Иванов Колев

Книгата „Реймско евангелие“ представлява фототипно издание на един от най-ценните ръкописи в историята на славянската и българската книжовност, приписван на св. Прокопий Сазавски - ученик на светите братя Кирил и Методий. Това е уникален документ на ранната славянска писменост, съхранил евангелските текстове на старобългарски език, изписани с глаголица и кирилица, което го прави безценно свидетелство за духовната и културна мисия на българските просветители.

- Историческо значение – ръкописът е един от най-древните славянски евангелски текстове, вероятно създаден през IX–X век, и е свързан с разпространението на християнството и книжовността сред славянските народи
- Двуезичен и двуписменен характер – в него се срещат части, изписани с глаголица и кирилица, което го прави ключов източник за изследване на прехода между двете писмености
- Културна връзка с България – според редица изследователи, част от текста е дело на български книжовници от Преславската школа, което го поставя в сърцевината на българската духовна традиция
- Фототипното издание – възпроизвежда оригиналния ръкопис с неговите орнаменти, шрифтове и маргиналии, предоставяйки възможност на съвременните читатели и изследователи да се докоснат до автентичната средновековна книга
- Духовно съдържание – текстовете следват четирите евангелия на Новия завет, представени с литургичен и поетичен език, характерен за ранната славянска традиция

„Реймско евангелие“ е безценно съкровище на православната и славянската култура, което отразява синтеза между духовност, език и национална идентичност.

Това издание е предназначено за богослови, историци, филолози и изследователи на старобългарската книжнина, както и за всички, които ценят корените на славянската духовност и християнска култура, съхранени в тази неповторима реликва на средновековната книжовност.