Кратко разсъждение върху тъмните и лъжовни начала на които е основана старата повестност на всички европейски народи: Издадена за първи път в сръбска книгопечатница, 1860 г. в Белград

"Драги читателю,
В ръцете си държиш книга на Г. С. Раковски, публикувана за първи път преди 162 години и никога непреиздавана досега!

В тази книга Раковски публикува за първи път в света съпоставка на българския със самскритския език и стига до извода, че огромно количество коренни думи са еднакви както в българския, така и в самскритския и имат същото значение. Това го води до извода за древния произход на българския език и за влиянието, което той е оказал на другите езици.
Удивителен е преводът на цели самскритски изречения, с помощта на българския език, говорен по негово време. По това време прочутият полиглот Николай Яковлевич Мар, бъдещ академик, смятан за автор на теорията за индо-германските езици, още не е роден. Това само по себе си е изключително достижение на този български учен.

Раковски в пантеона на великите българи – борци за национална независимост, заема най-видно място, но той е малко познат на нашата общественост като учен. Именно тази празнота запълва Издателство Гута-Н, издавайки историческите трудове на този брилянтен български мислител.

Няколко думи за използвания от Раковски речник:
Виждайки, че въведената от гърците дума история произлиза от българската дума исто, истина, той се отказва да използва тази дума и предпочита повестност.
Като вижда, че гръцката дума мит произлиза от българската дума мия се, използвана за описание на свещенодействие при религиозни умивания, той отказва да използва думата мит, а на нейно място използва баснословние.
Подобен е и случаят с гръцката дума философия, за която той използва мъдрословие, както и литература, която заменя с любословие.

В литературата днес е прието да се записва санскритски език, което Раковски смята за грешно, тъй като в свещената книга на браманите – Авеста, се използва самскритски (само-скрит) език.
При този препис е запазен оригиналният стил на Раковски непроменен.

Надявам се, драги читателю, тази книга да обогати твоята историческа библиотека.
Приятно четене!
Николай Иванов Колев

Книгата е издадена за първи път в сръбска книгопечатница, 1860 г. в Белград.

Книгата „Кратко разсъждение върху тъмните и лъжовни начала…“ е едно от най-значимите и смели произведения на Георги Сава Раковски, в което той разкрива своята критична и философска визия за произхода на европейската историография и ролята на българите в древната история на континента.

Раковски излага тезата, че традиционната европейска история е изградена върху изопачени, манипулирани и често тенденциозни източници, създадени с цел да омаловажат или заличат приноса на старите балкански народи, особено българите и техните предци – траките. Той твърди, че „старата повестност“ (историческите разкази, наложени от западноевропейските учени) е изградена върху тъмни начала, т.е. върху неистини и заблуди, които подменят реалната картина на миналото.

Раковски противопоставя на това „светлото знание“ – народното предание, езиковите свидетелства и духовните основи на българската култура. Според него българите са един от най-древните и цивилизовани народи в Европа, чиято роля в изграждането на европейската култура е била системно подценявана.

„Кратко разсъждение върху тъмните и лъжовни начала…“ е пламенен манифест за историческа справедливост и национално самопознание.
Това произведение утвърждава Георги С. Раковски не само като революционер и публицист, но и като мислител и визионер, поставил основите на българската критическа историография.

Книгата е ценна за всички, които се интересуват от българската национална идея, философията на историята и духовните корени на Европа.