Българското шаманство

Цена: 39.00лв.

Код:

8788
Тегло:

0.200 кг

Анчо Калоянов (творчески псевдоним на Анчо Йорданов Анчев) е роден на 25. 09. 1943 г. в с. Бъзовец, Русенско; завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1964-68), работи като уредник- фолклорист в Музея на гр. Дългопол, Варненско (1968- 72); от 1972 г. е асистент по "Български фолклор" във ВТУ; от 1983 г. чете лекции, доцент от 1989 г. (хабилит. труд "Етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор"), доктор на филологическите науки от 1999 г. (дисерт. труд "Българското шаманство"). Над 20 г. е научен ръководител на кръжока по български фолклор "Акад. М. Арнаудов", чрез който се формират научните интереси на редица бъдещи фолклористи и литературоведи; научен ръководител на над 80 дипломни разработки, защитени във ВТУ. Обект на научните му интереси са архаичните пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), както и проблемите на българската култура и религиозен опит от ранното средновековие до най-ново време. Участник в множество национални научни симпозиуми по проблемите на българския фолклор и култура, както и на някои от международните славистични конгреси. Белетрист, член на СБП от 1981 г. Автор на книгите: "Последното жито на лятото" (разкази, 1970), "Селищна могила" (новели, 1976), "Димитър Злочести и Войводата Патрев" (ист. роман, 1978, 1987), "Седмият живот" (разкази и новели, 1981), "Престолнина" (есета, 1985), "Див огън" (ист. роман, 1997), "Девети" (2003) и две пиеси; по разказа "Страдивариус" от "Седмият живот" е заснет едноименен филм от режисьора Ст. Заверджиев. Публикувал е изследванията "Български митове" (1979), "Българското шаманство" (1995), "Старобългарското езичество" (2000; 2002). Анчо Калоянов (творчески псевдоним на Анчо Йорданов Анчев) е роден на 25. 09. 1943 г. в с. Бъзовец, Русенско; завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1964-68), работи като уредник-фолклорист в Музея на гр. Дългопол, Варненско (1968- 72); от 1972 г. е асистент по "Български фолклор" във ВТУ; от 1983 г. чете лекции, доцент от 1989 г. (хабилит. труд "Етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор"), доктор на филологическите науки от 1999 г. (дисерт. труд "Българското шаманство").

Над 20 г. е научен ръководител на кръжока по български фолклор "Акад. М. Арнаудов", чрез който се формират научните интереси на редица бъдещи фолклористи и литературоведи; научен ръководител на над 80 дипломни разработки, защитени във ВТУ. Обект на научните му интереси са архаичните пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), както и проблемите на българската култура и религиозен опит от ранното средновековие до най-ново време.

Участник в множество национални научни симпозиуми по проблемите на българския фолклор и култура, както и на някои от международните славистични конгреси. Белетрист, член на СБП от 1981 г. Автор на книгите: "Последното жито на лятото" (разкази, 1970), "Селищна могила" (новели, 1976), "Димитър Злочести и Войводата Патрев" (ист. роман, 1978, 1987), "Седмият живот" (разкази и новели, 1981), "Престолнина" (есета, 1985), "Див огън" (ист. роман, 1997), "Девети" (2003) и две пиеси; по разказа "Страдивариус" от "Седмият живот" е заснет едноименен филм от режисьора Ст. Заверджиев.

Публикувал е изследванията "Български митове" (1979), "Българското шаманство" (1995), "Старобългарското езичество" (2000; 2002).