Роден през 1877 г. на границата между Русия и Турция „при странни, почти библейски обстоятелства", Георгий Гурджиев още съвсем млад се впуска в търсене на хора, постигнали пълно знание за човешкия живот. В продължение на двадесет години той пътува до непознати места в Централна Азия и Средния изток.
След като се завръща, Гурджиев започва да събира ученици в Москва и по време на руската революция продължава работата си с малка група свои последователи, докато се мести от Есентуки в Кавказ през Тифлис, Цариград, Берлин и Лондон в Шато де Приоре близо до Париж, където през 1922 г. отново отваря, вече в по-голям мащаб, своя институт за хармонично развитие на човека.
След първото му отиване в Америка през 1924 г. една катастрофа с кола прекъсва по-нататъшните му планове за института. От 1924 до 1935 г. той пренасочва цялата си енергия към писане.
Последните години от живота си Гурджиев прекарва в интензивна работа главно с френските си ученици в Париж, където умира през 1949 г., след като сам е подготвил посмъртното отпечатване в Ню Йорк и Лондон на своята Първа серия „Приказки на Велзевул за неговия внук".
В какво се състои неговото учение? Дали всеки може да го разбере?
Гурджиев показва, че към еволюцията на човека — една централна тема в научното мислене от времето на неговата младост - не може да се подхожда от гледна точка на масовите въздействия, че тя е резултат от индивидуалното вътрешно израстване. Именно такова вътрешно отваряне е целта на всички религии, на всички пътища, но то изисква директно и прецизно знание за промените в качеството на вътрешното съзнание на всеки човек: знание, което е запазено в местата, посетени от него, но което може да се придобие само с опитен водач чрез продължително себеизучаване и “работа върху себе си”…
Човекът такъв, какъвто го познаваме, е една машина.
Всичките разлики, които толкова ни поразяват при хората, могат да се сведат до разлики в съзнателността на техните действия Хората се различават толкова много само поради това, че действията на някои от тях са дълбоко съзнателни, докато действията на други са толкова несъзнателни, че те сякаш надминават по несъзнателност дори и камъните, които поне реагират адекватно на външните явления. Нашият ум, нашето мислене, няма нищо общо с нас, с нашата същност - никаква връзка, никаква зависимост. Умът ни живее сам по себе си и същността ни живее сама по себе си.
Душата - това е целта на всички религии, на всички школи. Тя е само една цел, една възможност; тя не е факт. Обикновеният човек няма душа и воля. Това, което обикновено се нарича воля, е просто проява на желанията.
- Автор:Георгий Гурджиев
- Издателство:Гуторанов и син
- ISBN:954-507-159-1
- Година:2004
- Страници:264
- Корици:меки
- Състояние:отлично