Ясновидецът

Цена: 35.00лв.

Код:

9090
Тегло:

0.220 кг

"Ясновидецът" е една мъдра и поучителна книга, даваща ценни уроци за духовното оцеляване и духовната борба на човека, опиращ се единствено на светлината.

Златина Великова увековечава спомена за Дядо Влайчо, потапяйки ни в личните истории на част от хората, които са усетили неговата магнетична, притегателна и възвишена сила. Авторката разказва толкова завладяващо, че ни кара да се почувстваме така, сякаш сме в светата обител на този свят човек, виждащ отвъд видимото. Всеки човек, независимо от съкровените тайни, които притежава, е отворена книга за ясновидеца от Коньово. Този добър човек, прекарал живота си като аскет, е способен да достигне до дълбините на най-потайната душа, както и да открие лек за всяка болест.

Дядо Влайчо казва: „На мене даром ми е дадено и аз даром го давам. Пари не ща. Те не могат ни здраве, ни щастие да купят. А дарбата, спусната от Небето, не се продава.“

Дядо Влайчо изпитва безмерна обич към Бог и към всяко живо същество. За него няма значение дали срещу него стои чиста душа или душа, изпълнена с омраза. Вървейки по житейската си пътека, той среща безброй катраненочерни души. Преживява стоически ужаса на войната, мъченията, лишенията и униженията в лагерите и затворите. Не спира да се моли за доброто на хората, желаещи смъртта му. Обикновеният човек би проклел мъчителите си, а Дядо Влайчо се моли за тях. Неговото поведение доказва, че той е светец.

„И колко ли пъти, примрял от глад, мокър до кости, вкочанен от студ, пребит и целият в рани, като Свети Стефан е шепнал – „Прости им, Господи! Те не знаят какво вършат.“

През годините са извършвани безброй опити за прекършване на несломимия дух на Дядо Влайчо, но всеки един от тях се е оказал неуспешен. Духът му е толкова силен, възвишен и устремен към небесата, че е невъзможно да бъде сломен на земята. Страданията го правят все по-силен и вярващ, „щото страданието е пътят и към Любовта, и към Бога“. „Бог е любов“, а хората, които изпитват болка, се доближават по-близо до него. Тези, които никога през живота си не са страдали, не са способни да усетят сладостта на истинското щастие, на най-чистата и свята любов.

Всеки човек е призван да извърви своя житейски път, колкото и трънлив да е той. Нужно е да изпие до дъно чашата на страданието, поднесена към треперещите му устни от жестоката съдба. Необходимо е да преодолее страха си, осъзнавайки, че е по-силен от страха и болката. Трябва да приеме, че пътеката към възвишеното е осеяна с препятствия.

Всеки, който се е приближил поне веднъж до този свят човек, е усетил неговата магнетична и притегателна сила. Почувствал е как този милостив човек не спира да раздава на отчаяните души късове от своето огромно сърце. В сърцето му се крие най-чистата и красива любов, любовта, която той дарява на нуждаещите се. Мъката и болката на клетите души преминават в него, превръщайки се в любов и надежда. Дядо Влайчо дарява надежда на всеки, имащ нужда от нея. Отвръща с добро на цялата злоба, която човешките същества изсипват върху него.

„Злото със зло не можеш да изкорениш, то с добро се надмогва. Човек вижда това, което носи в сърцето си и за което има очи. Ако носиш красота и добро, ще ги откриваш и виждаш навсякъде. И ще ги цениш. Ама ако не носиш доброто в себе си, и у другите няма да го съзреш.“

из Книгоубежище – блог за книги